Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от "З"ЕООД допълнителни задължения - мито - 242, 26 лв. и ДДС - 1322, 58 лв. ведно със законната лихва. За да отхвърли жалбата срещу решението на началника на митница Пловдив, административният съд е приел, че между страните не съществува спор, че "ЗИМ" ЕООД е осъществило внос на стоки извън ЕС, описани в процесния ЕАД. Спорът бил относно това дали транспортните разходи в случая по настоящето дело, установени от митническите органи, следва да се включат в митническата стойност на основание чл. 38 ал. 1 т. 5 б."а" от ЗМ. Според съда договора, сключен между жалбоподателя и китайското дружество - доставчик, доставчикът се задължава да осъществи доставката на стоките при условие "DDU - Солун", което съобразно ИНКОТЕРМС 2000 означава, че продавачът е длъжен да понесе всички разноски и рискове в уговореното място в местоназначението. Независимо от това, разходите по фактура №71/26.01.2007 г., които не са включени от дружеството в митническата стойност, следва да се включат в нея.

Решението е необосновано. Видно от самата фактура № 71/26.01.2007 г. за морско навло Шанхай - Солун, същата е издадена от "Fairplay" LTD към БМД и БМД е платило разходите по нея на издателя. Няма никакви доказателства БМД да е префактурирало разходите за транспорт на жалбоподателя и той да е длъжен да ги заплати или да ги е заплатил. Тоест тези разходи не могат да бъдат свързани по никакъв начин с митническата стойност на внесената стока по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗМ от жалбоподателя, поради което не следва да участват в митническата стойност. Предвид липсата на условията на чл. 38, ал. 1 от ЗМ, решението е неправилно - материалноправно незаконосъобразно.

Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което...