Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ /ОДОП/ – гр. С. при ЦУ на НАП срещу решение № 2157 от 22.04.2020 г. по адм. дело № 11910/2018 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, трето отделение, 70 състав в частта, в която по жалба на „Б. Л. М“ ЕООД е отменен Ревизионен акт № Р-22221017005861-091-001 от 13.04.2018 г., издаден от началник на сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 1154 от 06.08.2018 г. на директора на дирекция „ОДОП“ –гр. С. при ЦУ на НАП относно установените задължения по ЗКПО за 2016 г. в размер на 8000 лева главница и 748, 95 лева лихви за забава; относно установените задължения по ЗДДС за непризнатото право на приспадане на данъчен кредит по фактури на „С. К“ ЕАД за данъчни периоди м. 08 и м. 09.2016 г.; относно извършена корекция на декларирания данъчен кредит за м. 07.2015 г. и в частта на начисления ДДС за данъчни периоди м. 04, 07 и м. 10.2015 г. за получени услуги от чуждестранни лица по чл. 21, ал. 4, т. 3 ЗДДС и неиздадени протоколи по чл. 117, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗДДС, общо в размер на 35 438, 94 лева и лихви за забава в размер на 8044, 16 лева, както и относно присъдените в полза на дружеството разноски в размер на 4155, 41 лева.

Касаторът твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК....