И. Тогрул моли да бъде отменено влязло в сила решение № 298/26.11.2009 г. по адм. дело № 238/2009 г. на Административен съд - Хасково, с което е потвърдено наказателно постановление № 1587/12.02.2009 г. на началника на М. С, с което е наложено на молителя административно наказание глоба 3000лв и отнемане в полза на държавата на 199 400 евро на основаниие чл. 239, т. 6 АПК. Молителят сочи, че по негова жалба № 20611/10 по дело AFFAIRE TORGUL c. BULGARIE Европейския съд по правата на човека е постановил решение от 15.11.2018 г., влязло в сила на 15.02.2019 г., с което в т. 2 е прието наличие на нарушение на чл. 1 от Протокол 1 от ЕКЗПЧОС, заради конфискуване на сумата от 199 400 евро. Съображения излага в жалбата и в защита по същество. Моли да бъде отменено решението на АС - Хасково и делото да бъде върнато за ново разглеждане от съда.
О. Д на ТД Тракийска - Агенция „Митници“ по съображения в писмени бележки и в съдебно заседание излага становище за неоснователност на молбата.
Върховният административен съд, VIII отделение, като прецени допустимостта на молбата за отмяна и изложените в нея отменителни основания, приема за установено следното:
С решение № 298/26.11.2009 г. по адм. дело № 238/2009 г. на Административен съд - Хасково, по протест на Районна прокуратура Свиленград и жалба на М. С е отменено решение № 74/25.05.2009 г., постановено по анд № 126/2009 г. на Районен съд Свиленград и е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 1587/12.02.2009 г. на началник М. С, с което на И. Тогрул на основание чл. 18, ал. 1 и 10 и чл. 21 от ВЗ (ВАЛУТЕН ЗАКОН) е наложена глоба в размер на 3000лв и на основание чл. 20 ВЗ са отнети в полза на държавата 199 400 евро за нарушение по чл. 11, ал. 3 и ал. 4 ВЗ, състоящо се в неизпълнение на задължението за писмено деклариране на пренасяната от него валута в размер на 199 400 евро и непредставяне на доказателства за произхода на паричните средства.
Съгласно чл. 237, ал. 1 АПК на отмяна подлежат влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Съдебният акт, съгласно чл. 239, т. 6 АПК, подлежи на отмяна, когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. За да намери приложение чл. 239, т. 6 АПК, трябва да е установено с влязло в сила решение на ЕСПЧ нарушение на Конвенцията, това нарушение да е свързано по определен начин със съдебното производство, по което е постановен актът, чиято отмяна се претендира, нарушението да е допуснато по отношение на лицето, което претендира отмяната на съдебния акт и отмяната на решението и новото разглеждане на делото, да са необходими, за да се отстранят последиците от нарушението.
В случая молителят И. Тогрул обосновава искането си за отмяна на решението на АС - Хасково с решение от 15.11.2018 г. на Европейския съд по правата на човека, постановено по дело AFFAIRE TORGUL c. BULGARIE по негова жалба. В мотивите на посоченото решение, в т. 45 ЕСПЧ е приел, че конфискуването на сто процента на недекларираната сума, наложено на жалбоподателя заради неизпълнение на задължението да декларира парите, е непропорционално и му налага прекомерна тежест, а в т. 46 приема, че е налице нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията по този въпрос. У. е, че конфискуването на цялата недекларирана сума се изисква от приложимото национално законодателство и е приел, че „вследствие на това Съдът може единствено да присъди еквивалента на конфискуваната сума“. По тези мотиви, в т. 2 от дипсозитива на решението ЕСПЧ е приел, че е налице нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията заради конфискуването на сумата от 199 400 евро и в т. 5 е приел, че „държавата ответник следва да заплати на жалбоподателя в срок от три месеца от датата, на която решението стане окончателно в съответствие с чл. 44, параграф 2 от Конвенцията, сумата от 208 500 евро (…) за имуществени вреди, конвертирана в български лева по курса, валиден към датата на плащането“. Решението на ЕСПЧ е влязло в сила на 15.02.2019 г.
Присъдената от ЕСПЧ сума включва конфискуваните с наказателното постановление 199 400 евро и 9100 евро, задържани без основание. Сумата 9100 евро не е предмет на спора по делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска.
С решение № 92/22.02.2019 г. Министерски съвет на Р. Б е приел за изпълнение плащането по цитираното по-горе решение от 15.11.2018 г. на Европейския съд по правата на човека, постановено по дело AFFAIRE TORGUL c. BULGARIE, като в т. 2, б. „д“ е задължил Министерството на правосъдието в срок до 6.03.2019 г. да изплати на И. Тогрул обезщетение в размер на 208 500 евро за имуществени вреди. Плащането е било извършено на 14.05.2019 г., съгласно представените от ответната страна пред касационната инстанция доказателства, видно от които изплатената сума е намалена с 66 913, 46евро, удържани в изпълнителни производства на основание наложени запори.
При тази фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира, че за молителя не е налице правен интерес от исканата отмяна на влязлото в сила решение на Административен съд – Хасково в частта, с която е потвърдено наказателното постановление в частта, с която са отнети в полза на държавата от молителя 199 400 евро.
Представени са доказателства, установяващи, че И. Торгул е получил като банков превод присъдената от ЕСПЧ сума, която напълно съответства като размер на конфискуваната от него от митническите органи на М. С. В резултат на осъщественото плащане интересът на лицето е удовлетворен и крайният целен от него резултат - да се отстранят последиците от решението, постановено в нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията е постигнат. Към момента на подаване на молбата за отмяна пред Върховния административен съд на 5.04.2019 г. решението на ЕСПЧ не е било ефективно изпълнено и е бил налице правен интерес за молителя. В хода на производството на 14.05.1019 г., в полза на лицето от страна на Министерство на правосъдието е изплатена сумата от 199 400 евро в изпълнение на решението на ЕСПЧ. Последната констатация обосновава отпадналия за молителя правен интерес от разглеждане на искането за отмяна. Правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на всяко съдебно производство, а липсата му води до процесуална недопустимост на молбата за отмяна по смисъла на чл. 159, т. 4 и чл. 249 АПК.
Молителят неоснователно поддържа, че присъдената от ЕСПЧ сума от 199 400 евро по същество и съгласно мотивите на решението представлява обезщетение за причинените на лицето имуществени вреди, а не връщане на конфискуваната от М. С сума в размер на 199 400 евро. В решението на ЕСПЧ изрично е посочено, че се присъжда еквивалента на конфискуваната сума, с което имуществената вреда от постановлението за молителя е отстранена след плащането от Министерството на правосъдието на 14.05.2019 г. По аргумент от общите принципи на правото, залегнали в материята за неизпълнение на задълженията по ЗЗД, кредиторът има право да получи или реално изпълнение или обезщетение за неизпълнението. Присъждането и на двете би довело до неоснователно обогатяване по смисъла на чл. 59 ЗЗД за молителя, тъй като ще доведе до получаване два пъти на отнетата му с НП № 1587/12.02.2009 г. парична сума.
Молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение в частта, с която е потвърдено наказателно постановление № 1587/12.02.2009 г. на началника на М. С в частта, с която са отнети в полза на държавата от И. Тогрул 199 400 евро следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото в тази част следва да бъде прекратено.
В молбата за отмяна се иска отмяна на решението и в частта, с която е потвърдено наказателното постановление в частта, с която е наложена глоба на И. Тогрул 3000лв на основание чл. 11, ал. 3 и 4, чл. 18, ал. 1 и 10, чл. 21 ВЗ и чл. 2, ал. 2, 4 и 5 от Наредба № 10/16.12.2003 г. за вноса и износа на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на митническите регистри по чл. 10а от ВЗ (ВАЛУТЕН ЗАКОН). В решението на ЕСПЧ не е установена незаконосъобразност на наказателното постановление, с което от молителя са отнети в полза на държавата недекларираните средства и е наложено административно наказание глоба. ЕСПЧ в решението в т. 44 приема, че националните органи са установили, че нарушението не е извършено умишлено, а в т. 45 приема, че наказанието трябва да отговаря на тежестта на установения пропуск – в случая на тежестта на нарушението на задължението за деклариране. В решението на ЕСПЧ е прието наличие на нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията заради конфискуването на сумата 199 400 евро. Относно извършеното нарушение и наложената глоба от 3000лв за него в решението на ЕСПЧ няма констатация за нарушение на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, поради което молбата за отмяна на влязлото в сила решение в частта, с която е потвърдено НП № 1587/12.02.2009 г. на началник М. С в частта, с която е наложена глоба на И. Тогрул 3000лв е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Ответникът по молбата има право на юрисконсултско възнаграждение в размер 380лв. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 и чл. 159, т. 4 АПК, Върховният административен съд, VIII отделение, РЕШИ:
О. Б. Р. молба на И. Тогрул за отмяна на влязлото в сила решение № 298/26.11.2009 г. по адм. дело № 238/2009 г. на Административен съд – Хасково в частта, с която е потвърдено наказателно постановление № 1587/12.02.2009 г. на началника на М. С в частта, с която са отнети в полза на държавата от И. Тогрул 199 400 евро, подадена на основание чл. 239, т. 6 АПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 6976/2020 г. на Върховния административен съд, VIII отделение.
Определението може да се обжалва в 7-дневен срок от съобщението с частна жалба пред 5-членен състав на Върховния административен съд.
ОТХВЪРЛЯ молба на И. Тогрул за отмяна на влязлото в сила решение № 298/26.11.2009 г. по адм. дело № 238/2009 г. на Административен съд – Хасково в частта, с която е потвърдено наказателно постановление № 1587/12.02.2009 г. на началника на М. С в частта, с която е наложена глоба 3000лв на И. Тогрул, подадена на основание чл. 239, т. 6 АПК.
ОСЪЖДА И. Тогрул да заплати на АМ-ТД Тракийска 380лв разноски по делото. Решението подлежи на обжалване.