Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на С.Д, чрез адв.. К срещу решение №393/23.04.2020 г. постановено по адм. д.№1072 по описа Административен съд София област за 2019 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на лицето срещу акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ №23/112/08399/04/01 от 12.06.2017 г. издаден от Директора на Областна дирекция – София при Държавен фонд „Земеделие“. С АУПДВ на кастора е определено задължение за възстановяване на публично държавно вземане в размер на 24 446 лв. представляващо получено първо плащане по договор №23/112/08399 от 01.11.2012 г. за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства за млади фермери“ от Програмата за развитие на селските райони за период 2007-2013 г. подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.

Според касатора решението е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Нито административният орган, нито в последствие съдът са направили разлика между две коренно различни задължения на бенефициената - за поддържане на минимално изискуем размер на стопанство и задължението на ползвателя на помощта за нарастване на същото към втората и третата година.

Възразява се срещу изводите на АССО, че безспорно и категорично е установено, че не се отглеждат нито заявените площи със земеделски култури, нито пък се отглеждат калифорнийски червея на съответната площ, която следва да е достигната през третата година от изпълнението на договора. Не е съобразено, че минимално изискуемият размер на стопанството не се променя нито след първата, нито след втората, нито след третата година. Променя се размерът на стопанството, като същото нараства. Площите с царевица и картофи не са част от минимално изискуемия размер на стопанството и не са предмет на санкция по смисъла на чл. 8, ал. 1, т. 11 във връзка с чл. 9, ал. 1, т. 8 от...