Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от А. Юксел, гражданин на [държава], подадена чрез упълномощен адв.. Т срещу решение № 1932 от 16.03.2020г., постановено от Административен съд - София - град, І отделение, 18-ти състав, по адм. д. № 12912/2018г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против отказа за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК – неправилност, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост на съдебния акт. Касационният жалбоподател твърди, че съдът е постановил решението си при непълнота на доказателствата по делото. Счита, че съдът не е преценил специфичните особености на конкретната бежанска история, което представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага тезата, че решението е неправилно, защото е нарушен материалния закон. Твърди, че обжалваното решение и административният акт са немотивирани, понеже липсвали мотиви в писмото на ДАНС и съдът е неглижирал обстоятелството, че по делото имало данни за наличие на актове на насилие към религиозната общност на [наименование] и е приел, че обстановката в страната не представлявала опасност за него. Твърди, че при евентуално връщане в [държава] животът и здравето му са в сериозна опасност. Претендира отмяна на обжалваното решение и уважаване на молбата му за закрила.

Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/ оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Минкова, която пледира за потвърждаване решението на Административен съд София - град, като правилно и законосъобразно постановено. Изразява становище, че чужденецът не е навеждал доводи, че в държавата си по произход бил преследван по някои от признаците по чл. 8 ЗУБ. С. [о] не се установявала опасност от тежки посегателства на територията на [държава]. Твърди, че по отношение на касатора било...