О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 22

гр. София, 9 януари 2019 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, трето гр. отделение, в закрито заседание на 05.12.2018 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 4381/17 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на П. П. срещу въззивното решение на Апелативен съд София по гр. д. № 5485/16 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени като неоснователни обективно съединените искове на касатора срещу Военно - апелативен съд, [населено място], по чл. 225, ал. 1 ЗСВ за заплащане на сумата от 27 279 лв. - обезщетение в размер на шест брутни месечни възнаграждения, дължимо при напускане на военна служба и по чл. 86 ЗЗД за сумата от 337, 74 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 10.03.2015 г. до 22.04.2015 г.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК /в ред. преди изм. ДВ, бр. 86/2017 г./. Намира, че въззивното решение противоречи на цитираната и приложена практика на ВКС и на Апелативен съд София - р. по гр. д. № 1372/12 г. на трето г. о. и р. по гр. д. № 4310/16 г. на Апелативен съд София по следните правни въпроси:

1. Кой е законът, приложим към правоотношението, възникнало на основание чл. 225, ал. 1 ЗСВ при определяне основателността на вземането за обезщетение по него и...