Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и е образувано по молба вх. № 34526/07.12.2017 г. на В. С. Д. от [населено място] за отмяна на влязло в сила на 06.10.2017г. решение № 58/14.04.2016 г. по в. гр. д. № 370/2015 г. на Варненски апелативен съд.

С решението, чиято отмяна се иска е уважено искане на КПКОНПИ за отнемане на 1/2 ид. ч. от процесния недвижим имот от В. С. Д. на основание чл. 10 ЗОПДИППД отм., За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 10 ЗОПДИППД отм. - процесният имот е бил придобит в съпружеска имуществена общност, липсва принос на другия съпруг и е вероятно да е бил придобит с доходите от престъпната дейност.

В молбата за отмяна на това решение са изложени твърдения за наличието на нови писмени доказателства от съществено значение за делото, с които страната не е могла да се снабди своевременно, а именно: решение № 519 от 18.04.2016 г. по гр. д. № 1865/2015 г. на Варненски окръжен съд, влязло в сила на 09.05.2016 г., и решение № 215 от 21.03.2017 г. по търг. д. № 242/2016 г. на Варненски окръжен съд, влязло в сила на 10.04.2017 г..

Съдебните актове, на които се основава твърдението за наличие на нови писмени доказателства, са постановени след приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция по делото за гражданска конфискация. С едното решение е признато за установено, че индивидуален собственик на процесния недвижим имот е бившата съпруга на молителя поради пълна трансформация, а с другото решение молителят е осъден от банката да плати остатъка от дължимата сума по банковия кредит, послужил за купуване на процесното жилище.

Насрещната страна по молбата за отмяна е възразила срещу становището на молителя за наличие на предпоставките от хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

По основателността на молбата за отмяна, ВКС намира следното:

Съдебното решение, установяващо задължението на молителя по договора за банков кредит няма съществено значение за делото по ЗОПДИППД отм., защото то доказва приноса на молителя за придобиване на правото на собственост, а това не противоречи на мотивите към съдебното решение, чиято отмяна се иска. Правилото при съпружеската имуществена общност е, че поетата солидарна отговорност от съпрузите към банката за връщане на заетата сума, с която е платен имота, установява приноса на всеки от тях за придобиване на собствеността и има значение за вещните отношения. А въпросът за това кой е платил погасителните вноски след прекратяване на брака има значение за облигационните отношения между бившите съпрузи.

Също без значение за делото по ЗОПДИППД отм. е съдебното решение по чл. 23 СК установяващо, че бившата съпруга е индивидуален собственик на процесния имот поради пълна трансформация. Това решение е непротивопоставимо на държавата по две причини. Първата е, че то е постановено по признание на иска от молителя след наложената възбрана от КПКОНПИ върху процесния недвижим имот(видно от материалите по делото възбраната е наложена през 2010г., а искът по чл. 23 СК е предявен през 2015г.). След наложена възбрана, сделките на разпореждане с имота са относително недействителни спрямо кредитора, а признанието на иска има характер на разпореждане с имота, съгласно чл. 237, ал. 3, т. 2 ГПК и чл. 401 във връзка с чл. 452 ГПК.

Втората причина е нормата на чл. 453, ал. 1, т. 2 ГПК, която урежда правилото, че непротивопоставимо на кредитора е решението по искова молба, подлежаща на вписване и вписана след възбраната. В случая установителния иск за собственост по чл. 23 СК подлежи на вписване, но същият е вписан след възбраната върху имота, наложена от КПКОНПИ. За да създаде противопоставими права в този случай не е достатъчно третото лице да води дело за собственост само срещу бившия съпруг. По аргумент от чл. 440, ал. 1 и 2 ГПК след като върху имота има вписана възбрана, спорът за собственост между държавата и третото лице(бившата съпруга) следва да се реши в отделно производство.

По изложените съображения молбата за отмяна следва да се остави без уважение.

Воден от горното, ВКС

РЕШИ:

Оставя без уважение молба вх. № 34526/07.12.2017 г. на В. С. Д. от [населено място] за отмяна на влязло решение № 58/14.04.2016 г. по в. гр. д. № 370/2015 г. на Варненски апелативен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: