Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. М. С. срещу решение №.393/5.10.17 по г. д.№.490/17 на Окръжен съд Русе-с което е потвърдено решение №.575/15.05.17 по г. д.№.5807/16 на Районен съд Русе за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 55 ал. 1 пр. 3 ЗЗД за признаване за установено вземане в размер на 15000лв.-платена продажна цена по развален предварителен договор. Моли се за отмяната му, като се излагат твърдения за нарушения на процесуалния закон. Претендират се разноски.

Ответните страни Д. В. Д. и Н. В. Д. оспорват жалбата; претендират разноски.

С определение №.632/20.09.18 по чл. 288 ГПК е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК във връзка с въпроса дали след като е представен официално заверен препис при поискване, другата страна следва да представи оригинала.

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че претенцията на ищеца е неоснователна, тъй като предварителният договор, на който се позовава с оглед доказване предаването на получена на отпаднало основание сума, е изключен от доказателствата по делото. Посочил е, че, предвид изискването на оригинала, заместването му с официално заверен препис в хипотеза на чл. 183 ГПК е допустимо само когато между страните в процеса няма спор относно съществуването на документа в правния мир – какъвто не е процесния случай. Същевременно, не е доказано по категоричен начин и, че оригиналът се намира в ответниците, а отказът от графологичната експертиза на поискалата я ответна страна е бил направен след непредставянето му и не може да се тълкува като оттегляне на оспорването. При това положение плащането на процесната сума не е доказано.

В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно

обжалване на въззивното решение, ВКС намира следното:

При поискване от участваща в процеса страна, другата страна, с оглед разпоредбата на чл. 183 ГПК, е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис - т. е. изискването се счита удовлетворено и при представяне само на официално заверен препис /без същият да е придружен от оригинал/. Ако преди изгубване на оригинала документът е бил представен пред нотариус, нотариалното удостоверяване като официален свидетелстващ документ трябва да бъде оборено от заинтересованата страна, която твърди, че то е неистинско /реш.№.766/ 3.02.11 по г. д.№.1590/09, I ГО/. Различен е случая, когато се касае за заверен по реда на чл. 32 ЗА /а не по реда на чл. 591 ГПК/ документ – тогава заместването на оригинала на документа с официално заверен препис по чл. 32 ЗА в хипотезата на чл. 183 ГПК е възможно единствено ако между страните в процеса няма спор относно съществуването на документа в правния мир /реш. №.173/03.05.12 по г. д.№.668/11, IV ГО/.

По основателността на касационната жалба:

В. съд е приел, че ищецът няма вземане по чл. 55 ал. 1 пр. 3 ЗЗД /за продажна цена по развален по право предварителен договор за покупко-продажба на гараж, сключен с наследодателката на ответниците/, тъй като документът, с който доказва предаването на сумата, правилно е бил изключен от доказателствата по делото – при представяне на нотариално заверен препис от същия и непредставяне на оригинала, при наличие на спор относно съществуването му. С оглед отговора на правния въпрос, даден по-горе, следва да се приеме, че съгласно разпоредбата на чл. 183 ГПК при поискване страна може да представи както оригинала на документа за констатация, така и официално заверен препис от него – т. е. изискването се счита удовлетворено и при представяне само на официално заверен препис /без да е необходимо придружаването му и от оригинал/. Доколкото в случая ищецът е представил по реда на чл. 183 ГПК нотариално заверен по реда на чл. 591 ГПК препис от предварителния договор, той удостоверява с материална доказателствена сила, че към датата, на която е било извършено нотариалното удостоверяване, оригиналът е съществувал и е имал съдържанието на преписа - нотариално завереният препис е сурогат на първообраза /евентуално наличие на спор относно съществуването на оригинала е ирелевантно, доколкото представеният препис в изпълнение на задължението по чл. 183 ГПК е нотариално заверен, а не заверен по реда на чл. 32 ЗА/. Нотариалното удостоверяване като официален свидетелстващ документ не е било оборено. При това положение въззивният съд, като е приел, че при представяне на заверения по реда на чл. 591 ГПК препис на предварителния договор не е удовлетворено изискването на чл. 183 ГПК и изключването му от доказателствата по делото е правилно, се е отклонил от изричната разпоредба на закона и задължителната практика.

Същевременно, въпреки оплакванията, че това изключване е неправилно и че представянето на официално заверен препис не препятства възможността за събиране на доказателства във връзка с оспорването, в това число изслушване на графологична експертиза - като изводът за неавтентичност на договора е незаконосъобразен и необоснован, въззивната инстанция не е изпълнила задължението си да събере доказателства, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/. При оспорването на документ, независимо от разпределението на доказателствената тежест, съдът е длъжен да назначи служебно графологична експертиза по спорния въпрос поради необходимостта от специални знания /страната трябва само да внесе съответните разноски за изготвянето й/ - в противен случай допуска съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неизясненост на делото от фактическа страна по вина /поради пропуск/ на съда /реш. №.57/16.04.13 по г. д.№.871/12, III ГО, реш. №.100/02.03.11 по г. д. №1820/09, I ГО, реш. по г. д.№.1814/09, IV ГО, реш.№.1/30.01.15 по т. д.№.52/14, II ТО/. Обстоятелството, че по делото е налице официално заверен препис, а не оригинал, не може да се приеме като абсолютна пречка за изслушване на съответно необходимата експертиза /графологична и/или техническа/, респективно за абсолютно основание за недопускането й. Изслушването на такава експертиза е допустимо /реш.№.118/15.05.12 по г. д.№.588/11, III ГО, опр.№. 26/08.01.15 по г. д. №.3863/14, IV ГО и др/-като дали и какви факти могат да се установят от графологичното и/или техническо изследване следва да се посочи от надлежно назначеното вещо лице /отговорът може да е различен във всеки случай-в зависимост от конкретните обстоятелства и установеното от експертизата/. В нарушение на чл. 194 и чл. 195 от ГПК обаче, както първоинстанционният, така и въззивният съд не са извършили проверка за автентичност на документа като наведено спорно между страните обстоятелство /ППВС №.6/68, т. 7/ и делото е останало неизяснено от фактическа страна, вкл. поради бездействието на съда. В. инстанция е следвало да приобщи към доказателствата неправилно изключения предварителен договор /официално заверен препис от който е бил своевременно представен по делото по реда на чл. 183 ГПК/ и да се произнесе за автентичността му едва след като извърши съответната проверка по чл. 194 ал. 1 ГПК, вкл. с назначаване на графологична експертиза с възлагане на разноските на страната, чиято е тежестта да докаже автентичността на документа, и сравняване с други безспорни документи /предвид оплакванията за несъобразяване на реш.№.205/13.10.14 по г. д. №.2308/14, III ГО, следва да се има предвид, че въпросът за тежестта на доказване при оспорване автентичността на частен документ (с твърдения, че подписът не е положен от лицето, сочено като негов издател) съобразно чл. 193 ал. 3 пр. 2 ГПК е различен от този за тежестта на доказване при оспорване на верността на съдържащо се в този документ удостоверително изявление за получаване на сума (в частта, инкорпорираща признание за получаване, той съставлява частен свидетелстващ документ) и възможността наследниците на лицето, което го е направило, да оспорват изявлението на праводателя си в този смисъл (реш.№.205/13.10.14 по г. д.№.2308/14, III ГО) - последният въпрос е от значение и подлежи на обсъждане само след евентуално успешно доказване на автентичността на документа (т. е. че същият е подписан от лицето, сочено за негов издател)/ Предвид всичко изложено по-горе е налице хипотеза на допуснато съществено процесуално нарушение, довело до неизясняване на делото от фактическа страна - което е основание за отмяна на обжалваното решение съгласно чл. 281 т. 3 ГПК и същевременно препятства касационния съд да извърши неоходимата проверка за правилността на обжалвания акт.

С оглед на това делото трябва да се върне на основание чл. 293 ал. 3 ГПК на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото гледане следва да се извършат процесуални действия, изразяващи се в приобщаване на неправилно изключения документ към доказателствата по делото, изслушване на графологична експертиза /при възлагане на разноските на страната, чиято е тежестта за доказване автентичността на документа – и с предоставяне на възможност, в зависимост от изхода й, за оспорване и ангажиране на други доказателства/ - и /след изясняване на делото от фактическа страна/ произнасяне по автентичността на документа и обсъждане на всички събрани доказателства.

Предвид разпоредбата на чл. 294 ал. 2 ГПК настоящият съдебен състав не следва да се произнася по искания за пресъждане на разноски.

Мотивиран от горното и на основание чл. 281 т. 3 пр. 2 ГПК и чл. 293 ал. 3 ГПК, ВКС, III ГО,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивно решение №.393/5.10.17 по г. д.№.490/17 на Окръжен съд Русе.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: