Производството е по чл. 208 и следващите АПК.

Образувано е по касационна жалба на М.М, от [населено място], чрез неговия пълномощник срещу решение № 1/06.01.2020 г. по адм. д. № 315/2019 г. на Административен съд - Видин. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – зам. кмета на община В., чрез своя представител, намира касационната жалба за неоснователна и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № РД-02-11-1012/19.09.2019 г. на зам. кмета на община В., с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ му е наредено да премахне незаконен строеж "навес", изграден в УПИ II-914, кв. 67, [адрес], [населено място]. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата.

За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи:

Заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при липса на съществени процесуални нарушения на процедурата по издаването й. При проверката на строителство е съставен констативен акт, в който е описан процесният навес – строеж, изграден без строителни книжа от жалбоподателя през 2019 г. Строежът не е търпим в хипотезите на § 16 ДР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ предвид декларирания от жалбоподателя момент на изграждането му – 2019 г.

Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите...