Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба от [фирма], [населено място], с предишно наименование [фирма], чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 132/24.06.2020год., постановено по адм. дело № 73/2019год. по описа на Административен съд – В. Т, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-04000418001286-091-001/18.10.2018г., поправен с РА № П-04000418190161-003-001/23.10.2018г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП - В. Т, потвърден с Решение № 7/08.01.2019 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ - В. Т.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че първостепенният съд не е съобразил, че оспореният РА е издаден след извършване на втора ревизия след отмяна по административен ред на предходен РА за същите данъчни задължения и периоди, в която срокът за извършването й е продължен от изпълнителния директор на НАП. Намира, че от същия орган е следвало да се възложи и повторната ревизия и тъй като това не е сторено, то оспореният РА е нищожен. Сочи, че на самостоятелно основание той е недействителен в частта относно д. п.м. 01.2015г. за установеното задължение за ДДС над 48 178.75 лв. до 59 999.80 лв., тъй като с предходния РА е отказано частично правото на приспадане на данъчен кредит по фактура № 21/19.01.2015г., издадена от [фирма] в размер на 48 175. 75 лв. Подчертава, че при първото обжалване по административен ред РА в частта, с която е признато право на приспадане за сумата от 11 821.05 лв. по същата фактура не е обжалван поради липса на правен интерес и е влязъл в сила, с оглед на което е недопустимо при повторното...