Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на П.Г от [населено място] срещу Решение № 251/09.06.2020 г., постановено по адм. дело № 202/2020 г. по описа на Административен съд - Монтана. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение.

Ответната страна – директор на ТП на НОИ - Монтана, при редовно призоваване, не излъчва представител и не ангажира становище по жалбата.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че същото следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на П.Г срещу Решение № Ц 2153-11-4 от 15.04.2020год., издадено от директора на ТП на НОИ – Монтана, с което е потвърдено Разпореждане №[ЕГН] от 03.02.2020год., издадено от ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ - Монтана, с което му е отказано преизчисляване на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 70, ал. 17 от КСО от осигурителен доход за друг тригодишен базисен период, от 01.01.1988 г. до 31.12.1990 г.

При постановяване на оспорения съдебен акт, решаващият съд е приел, че жалбата е неоснователна, тъй...