Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) - София при ЦУ на НАП против решение № 2296 от 28.04.2020 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело № 9063 по описа за 2019 г. на съда, в частта, с която е отменен ревизионен акт № Р-22221417007635-091-001/14.08.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта, потвърдена с решение № 208/04.02.2019 г. на директора на дирекция „ОДОП“ - София при ЦУ на НАП, относно установените на „МБН Транс“ ООД задължения за ДДС в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 11 764 лв. по фактури, издадени от „Д. С БГ“ ЕООД, „БМ Трейд“ ЕООД и „Интертел“ ЕООД, ведно със съответните лихви за забава в размер на 7 416, 82 лв.

Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изразява несъгласие с изводите на съда и счита, че съдебният акт е в противоречие със събраните по делото доказателства и материално правни разпоредби на ЗДДС. Твърди, че наличието на реално извършени облагаеми доставки, като предпоставка за възникване право на данъчен кредит, не е установено в хода на образуваното производство. Счита, че са налице убедителни доказателства показващи обективно невъзможността на издателите на фактурите да извършат фактурираните доставки и в този смисъл направените от органите по приходите констатации кореспондират със събраните в хода на производството доказателства. Искането от съда е да отмени решението в оспорената част и вместо него да постанови друго по същество, с което да потвърди ревизионния акт в обжалваната част...