Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по подадена касационна жалба от Л.П, чрез адв. Е.С, срещу Решение № 2529 от 11.04.2019 г., постановено по адм. д. № 8124 по описа на Административен съд София – град (АССГ) за 2016 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлен предявеният от Поповски иск за сумата от 153028, 50 лв., предявен като частичен иск за сумата от 612114, 00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди вследствие на бездействие на Областна администрация София – град.

Предвид изложеното в касационната жалба следва да се приеме, че се твърди постановяване на обжалваното съдебно решение при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Без да оспорва установената по делото фактическа обстановка, касационният жалбоподател поддържа становище, че съдът не е съобразил, че непроизнасянето на администрацията на областния управител на О. С – град по преписката му, с която е следвало да се извърши обезщетяването с компенсаторни записи по реда на ЗОСОИ (ЗАКОН ЗА ОБЕЗЩЕТЯВАНЕ НА СОБСТВЕНИЦИ НА ОДЪРЖАВЕНИ ИМОТИ) (ЗОСОИ), съставлява бездействие по смисъла на закона, което е установено с влязъл в сила съдебен акт. Необосновано в конкретния случай, макар правилно по принцип, съдът е направил извод, че съществува друга възможност за реализиране на правата на Поповски. Въпреки че съдът се позовава на друг ред, по който настоящият касационен жалбоподател да защити интересите си, той не сочи кой е този ред. Неправилно също така съдът е приел, че Поповски претендира извършването на определено действие, тъй като претенцията му всъщност е за обезщетяване по реда на ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ), доколкото липсва друг механизъм за това. Оспорва се и становището на съда, че евентуалното обезщетяване на Поповски по иска е възможно да доведе до двойното му обезщетяване в случай на...