Образувано е по касационна жалба на кмета на район „Банкя“ - Столична община против решение № 1611/05.03.2020г., постановено по административно дело № 6558/2019г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлено оспорването му срещу заповед № 18-4588-02.05.2019г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър - град София.
В касационната жалба се твърди, че решението на административния съд е постановено в противоречие с материалния закон. Жалбоподателят сочи, че процесният имот представлява улица - публична общинска собственост и по силата на Закон за него не следва да се съставя акт за общинска собственост. Поради това касационният жалбоподател моли за отмяната на атакуваното решение, както и за отмяната на оспорената заповед на началника на СГКК, с която е допуснато изменение в кадастъра. Претендира присъждането на направените в производството разноски.
Ответниците - началникът на Службата по геодезия картография и кадастър - град София и Л.П от [населено място] не заявяват становище по касационната жалба.
Ответницата С.Д оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето й. Претендира присъждането на направените в касационното производство разноски.
Прокурорът счита жалбата за неоснователна и предлага на съда да остави в сила атакуваното решение на административния съд.
Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Депозираната касационна жалба е процесуално допустима. Тя е насочена срещу акт, който подлежи на касационна проверка и е подадена в законоустановения срок от страна, за която този акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Административното производство е започнало по заявление на С.Д, с което е поискано изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър по отношение на собствения й поземлен имот с идентификатор 02659.2192.211, находящ се в град Банкя, район "Банкя", Столична община съобразно приложения проект. Според обяснителната записка и скица-проект, заявената промяна засяга имоти с идентификатори 02659.2192.211, 02659.2192.876 и 02659.2192.128. Последният имот е записан в КРНИ с начин на трайно ползване - за второстепенна улица и собственик Столична община. Частичен застроителен, регулационен и кадастрален планове на гр. Б., кв.Михайлово, който касае и квартал 6, е одобрен със заповед № 330/17.10.1977г.
След уведомлението за започналото производство кметът на район „Банкя“, Столична община, е подал възражение срещу изменението, в което е посочил, че проектът засяга част от ПИ с идентификатор 02659.2191.128 - второстепенна улица, която е предмет на градоустройствена разработка на етап „обявен проект“.
С оспорената заповед началникът на СГКК-София е одобрил изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри на град Банкя, одобрена със заповед № РД-18-13/17.01.2012г. на изпълнителния директор на АГКК, съобразно което границите на поземлен имот с идентификатор 02659.2191.211 се нанасят в КК в съответствие с границите на имот пл. номер 52 от кв. 6 на плана на град Банкя, местност "кв. Михайлово".
В резултат на изменението на границите, площта на поземлен имот 02659.2191.128 е намалена от 295 кв. м на 265 кв. м, а площта на имот с идентификатор 02659.2192.211 е увеличена от 1050 кв. м на 1071 кв. м.
В първоинстанционното производство е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, което не е оспорено от страните и е кредитирано от съда. Според заключението с действащия ПУП по отношение на ПИ с идентификатор 02659.2192.211, одобрен със заповед № ЗЗ0/ 17.10.1977 г. и заповед № РД-09-50-1ЗЗ9/27.11.2009 г. за изменение, за поземлен имот 52, кв. 6 е отреден УПИ XIX-52, обособен по имотните му граници. Съгласно данните, поддържани в цифров вид, площта на УПИ XIX-52 е 1071 кв. м. По действащия план за регулация поземлен имот с идентификатор 02659.2192.128 е отреден за УПИ XIX-52, кв. 6 - по отношение засегнатата от предложеното изменение на кадастралната карта част от имота и УПИ ХIII, кв. 6 - за озеленяване. По действащия ПУП – план за регулация, поземлен имот с идентификатор 02659.2192.128 не е отреден за улица. Вещото лице сочи, че със заповед № РА 50-38/02.02.2016г. на главния архитект на Столична община е разрешено изработването на подробен устройствен план - изменение на плана за регулация и застрояване по отношение на УПИ ХІХ-52 и УПИ ХІІІ в кв. 6, с което се предвижда създаване на нова улица - тупик от о. т. 39а до о. т.39б. Проектът за ПУП е изработен и обявен, но до момента не е издадена заповед за одобряването му.
Според вещото лице, в частта на засегнатите от обжалваното изменение граници, одобрената кадастрална карта е изготвена в съответствие със заснетите на място огради. Допуснатата с оспорената заповед промяна поставя границите в съответствие с имотните граници на УПИ ХІХ-52, нанесени в действащия регулационен план. Вещото лице сочи, че имот с идентификатор 02659.2192.128 представлява проход между оградените съседни имоти и се използва за пешеходен достъп до тях от улица „Н.В“.
С решението си АССГ е отхвърлил оспорването на издадената от началника на СГКК заповед за изменение на КККР. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена при наличието на предпоставките по чл. 51, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 54, ал. 4 от ЗКИР - непълнота или грешка, тъй като е налице разминаване между нанесения в КККР имот с идентификатор 02659.2192.211 и действителното му положение съобразно документа за собственост и кадастралната основа на регулационния план, одобрен със заповед от 1977 г. Съдът е приел, че между Столична община и С.Д не е налице спор за материално право, тъй като в случая липсва конкуренция на права на собственост. Посочил е, че по отношение на ПИ с идентификатор 02659.2192.128 общината не представя документ за собственост, нито доказателства, че застъпващата се част- 20 кв. м, е отчуждена и регулацията е приложена.
Решението е правилно като постановено в съответствие с материалния закон. Събраните по делото доказателства установяват по категоричен начин наличието на грешка по смисъла на §1, т. 16 от ДР на ЗКИР, изразяваща се в несъответствие в границите и очертанията на поземлен имот с идентификатор 02659.2192.211 в кадастралната карта спрямо действителното му състояние съобразно документите за собственост и кадастралната основа на регулационния план.
Основният довод на касационния жалбоподател е, че изменението е допуснато в нарушение на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР преди съществуващият между страните спор за материално право да бъде разрешен по съдебен ред. Общината твърди, че процесната второстепенна улица представлява публична общинска собственост и създаването й е предвидено в проект за изменение на подробния устройствен план. Сочи, че съгласно чл. 56, ал. 2 от ЗОбС за улиците не се съставят актове за общинска собственост, освен ако в специален закон е предвидено друго.
Действително допуснатото изменение на КККР засяга имот с идентификатор 02659.2192.128, който в кадастралния регистър е записан с начин на трайно предназначение „за второстепенна улица“ и собственик - Столична община. Вещото лице обаче сочи, че на място съществува „проход“ между имотите, който се използва само за пешеходен достъп към тях. По действащия подробен устройствен план процесният имот не е отреден за улица.
Ето защо правилно административният съд е приел, че направеното от общината възражение в хода на административното производство не е достатъчно, за да се приеме, че между страните има спор за материално право по смисъла на §1, т. 16 от ДР на Наредба № 02-20-5/15.12.2016г., при което оспорената заповед е постановена в нарушение на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, респ. чл. 70, ал. 4 от Наредбата.
Предвид изхода на спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответницата Дойчева направените в касационното производство разноски в размер на 600 лева.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1611/05.03.2020г., постановено по административно дело № 6558/2019г. по описа на Административен съд – София-град.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на С.Д 600 (шестстотин) лева разноски за настоящата инстанция. Решението е окончателно.