Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на М.М, от [населено място], чрез адв.. Ф като процесуален представител, против решение № 10 от 02.03.2020 г., постановено по адм. дело № 416/2019 г. по описа на Административен съд - Русе, с което е отхвърлено оспорването му срещу заповед № РД-01-1388/15.05.2019 г. на кмета на [община]. В жалбата се излагат доводи за недопустимост на решението в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу оспорената заповед относно разпореденото премахване на незаконен строеж и за неправилност на съдебния акт в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу административния акт относно определянето му за неин адресат поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът прави искане за обезсилване на решението, съответно неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отмени заповедта относно възложеното му премахване на незаконния строеж, а алтернативно - делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – кметът на [община] не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение на правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна срещу наблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на М.М срещу заповед № РД-01-1388/15.05.2019 г. на кмета на [община] (поправена на основание чл. 62, ал. 1 АПК със заповед № РД-01-1472/23.05.2019 г. на същия административен орган), с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ в качеството му на извършител е наредено да премахне незаконен строеж: „Постройка за отоплителни материали“, изграден в ПИ с идентификатор 63427.4.220 по...