Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по подадена касационна жалба от К.Т чрез Костакиев срещу решение № 5224/13.08.2018 г., постановено от Административен съд София-град по адм. д. № 6621/2017 г. по описа на съда.

В касационната жалба на Тодорова са изложени подробни съображ­­ения за неправилност и необоснованост на оспореното решение, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила

Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора, с което жалбата й срещу Решение № 157/12.05.2017г. на Комисия за защита от дискриминация /КЗД/-Петчленен заседателен състав, постановено по преписка № 306 по описа за 2014 година, бъде изцяло уважена.

Ответната страна по касационната жалба-Министерство на отбраната чрез юрк.. М, оспорва касационната жалба като неоснователни.

Ответната страна-Комисия за защита от дискриминация, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не взема становище.

Ответната страна –Генерал-майор А.Б, редовно призован, не се явява и представлява, не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена от лице с правен интерес от обжалването в срока по чл. 211 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Комисия за защита от дискриминация е инициирано от Министерство на отбраната и въоръжените сили /МО/, срещу решение №157/12.05.2017г. на Комисия за защита от дискриминация/КЗД/- Петчленен разширен заседателен състав, постановено по преписка № 306 п описа за у014г., в частта му, с която е установено на основание чл. 47, ал. 1 ЗЗДискр (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ)/ЗЗДискр./, че с бездействието си да повиши в звание и чин ефрейтор К.Т, МО, представлявано от министъра, в качеството му на работодател, е извършило дискриминация по смисъла на чл. 15, ал. 1, във вр. с чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. по признаци „образование“ и „обществено положение“. Твърдяло се от този жалбоподател, че решението на административния орган е незаконосъобраз­но, постановено при съществено нарушение на процесуални правила и материалния закон. Придобита във военна академия образователно квалификационна степен „магистър“ по гражданска специалност – не е основание за кариерно развитие като офицер. След като ефрейтор Тодорова няма статут на курсант, завършил висше военно училище, за нея е неприложим чл. 16, ал. 1 Правилник за прилагане на ЗОВСРБ (ЗАКОН ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ)/ППЗОВСРБ/.

Сочи се също така, че жалба срещу административния акт е постъпила и от К.Т, в частите: с която на основание чл. 47, т. 1 ЗЗДискр., е установено, че с действията си МО не е извършило дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3, във вр. с чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. по признак „възраст“ спрямо жалбоподателката ; с която е установено, че с действията си командира на Сухопътни войски - генерал - майор А.Б не е извършил нарушение на чл. 5, вр.§ І,т. 3а от ДР на ЗЗДискр. спрямо жалбоподателката Тодорова ; в частта, с която е дадена препоръка на МО, представлявано от министъра в качеството му на работодател, да се въздържа и да не допуска за напред нарушения на разпоредбите на ЗЗДискр. при упражняване на субективното си право да повишава служители във военно звание и чин и накрая в частта, с която е оставена подадената от К.Т жалба с вх. № 44-00-2986 от 02.07.2014г. без уважение като неоснователна, извън установеното по т. І от решението нарушение.

За да произнесе оспореното пред съд решение № 157/12.05.2017 г.КЗД установява на основание чл. 47, 1 ЗЗДискр.,че с бездействието си да повиши във военно звание и чин ефрейтор К.Т МО, представлявано от министъра в качеството на работодател, е извършило дискриминация по смисъла на чл. 15, ал. 1 ЗЗДискр. по признаци „образование“ и „обществено полжение“/т.І от решението/; установено е, че с действията си МО не е извършило дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3, във вр. с чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. по признак „възраст“ спрямо Тодорова/т.ІІ/; прието е за установено, че с действията си командира на Сухопътни войски - генерал-майор А.Б не е извършил нарушение на чл. 5, вр. с §1, т. 3а от ДР на ЗЗДискр.,спрямо жалбоподателката Тодорова/т.ІІІ/; дадена е препоръка, на основание чл. 47, 6 ЗЗДискр. МО, представлявано от министъра, в соченото качество, да се въздържа и да не допуска за напред нарушения на разпоред­бите на ЗЗДискр. при упражняване на субективното си право да повишава служители във военно звание и чин/т.ІV/ и е оставена без уважение жалбата на Тодорова, извън установеното по т. І от решението нарушение. /т.V/.

За да постанови обжалвания правен резултат първоинстанционният съд приема, че обжалваното решение е постановено от административния орган в рамките на неговата компетентност, при спазване на законоустановената форма, но при нарушение на материалния закон в установеното по т. І от оспорения административен акт.

В останалите, оспорени от Тодорова части на решението/ІІ-V/ - АССГ приема, че материалния закон е приложен правилно.

Принципно, страните не спорят относно фактите – Тодорова е военнослужещ в БА, за притежаваните от същата образование и квалификация; относно кариерното й развитие и кандидатствания на Тодорова за вакантни длъжности.

Спорът е : налице ли са пречки в кариерното развитие на Тодорова, продиктувани от неравното й третиране на плоскостта „възраст“, „образование“ и „обществено положение“.

На първо място, според решаващия съд не е доказано по-неблагоприятно третиране по отношение на К.Т спрямо "друго лице при сравними сходни обстоятелства".

За да е налице дискриминация по сочените от жалбоподателката признаци, е необходимо между нея и лицата сравнители да има пълно съответствие относно: заемана длъжност, притежаваните квалификации, образование и звание. Първият, сочен от Тодорова признак е „образование“.Твърди, че се игнорира придобитата от същата образователна квалификационна степен /ОКС/ във В. А „Г.С.Р“/ВА/, факултет „Командно щабен“- „магистър“ по специалността „Логистика на сигурността и отбраната“.

Както правилно приема първоинстанционния съд придобитата от Тодорова ОКС във ВА не е самостоятелно основание за присъждане на първо офицерско звание. С. П за устройството и дейността на Военната академия "Г. С. Р" (отм.), обн., ДВ, бр. 47 от 18.05.2001 г., действал към момента на следване на жалбоподателката в академията: в чл. 3 изрично се сочи, че във ВА се провежда обучение на български и чуждестранни офицери и граждански лица с висше образование за придобиване на образователно-квалификационна степен "магистър" и образователна и научна степен "доктор" по специалности от областта на военното дело. Офицерите, обучаващи се в академията за придобиване на образователно-квалификационна степен "магистър", се наричат слушатели, а останалите са граждански лица - студенти.

Ето защо, неоснователно е твърдението на Тодорова релевирано и в жалбата й пред АССГ и в касационната жалба, че същата се е обучавала не като „гражданско лице“, а като военнослужещ. Такава правна възможност, извън офицерите, не е предвидена. Останалите военнослужещи са обучаеми като граждански лица. Затова, обоснован е извода на съда, че сочените от Тодорова лица за сравнители - офицери, не са съпоставими.

Правилен е извода на първоинстанционния съд, че спрямо Тодорова не е проявен дискриминационен подход в кариерното й развитие - същата не е ограничавана в нееднократните й участия в конкурси за заемане на вакантни длъжности, дори е налице предложение за присъждането й на офицерско звание, но същото не е финализирано единствено поради липса на подходяща вакантна длъжност.

На следващо място, първоинстанционният съд обосновано приема, че липсва нормативно предвидено възрастово ограничение/пределна възраст 40 години/ за кариерно развитие, включително и за повишаване в звание, присъждане на офицерско такова.

Правилен и законосъобразен, с оглед събраният доказателствен материал е и извода на съда, че действията на ответника, генерал –майор Боцев, в качеството му на Командир на Сухопътни войски, не са със субективна насоченост спрямо Тодорова, дискриминирайки я, а са проявление на дискреционна власт, в кръга на законови правомощия.

По изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5224/13.08.2018 г., постановено от Административен съд София-град по адм. д. № 6621/2017 г. по описа на съда. Решението е окончателно.