Образувано е по касационна жалба на Х.С и В.С, чрез пълномощника им - адв.. К, против решение №1002 от 17.02.2020г. постановено по адм. дело №13609/2018г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата им против Заповед №РА50-50/24.01.2019г. на главния архитект на Столична община /СО/. Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Ответникът: кмета на Столична община, чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Иванова, оспорва касационната жалба като недопустима и неоснователна.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Неоснователно е оплакването за недопустимост на основание чл. 215, ал. 7, т. 1 ЗУТ. Разпоредбата предвижда окончателност на решенията на първата инстанция по жалби срещу индивидуални административни актове за одобряване или за изменение на ПУП за обекти с национално значение и за общински обекти от първостепенно значение, както и отказите за издаване на такива актове. Обжалваното първоинстанционно решение няма за предмет жалба срещу посочените индивидуални административни актове, поради което и чл. 215, ал. 7, т. 1 ЗУТ е неприложим. При разглеждането й по същество се установи:
Предмет на оспорване пред Административен съд София-град, след направеното уточнение с молба от 27.02.2019г., е Заповед №РА50-50/24.01.2019г. на главния архитект на СО, с която на основание чл. 135, ал. 3 ЗУТ е отказано разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП-ПР, засягащ имот с пл.№628 / идентичен на ПИ с идентификатор 68134.1007.984/, в кв. 73 по плана на р-н "Триадица", м."Кръстова вада", гр. С. по чл. 134, ал. 2, т. 1, вр. чл. 208 ЗУТ.
Съдът, след като е обсъдил доказателствата, е извел правни изводи за законосъобразност на оспорената заповед, като издадена от компетентен орган, при делегирани правомощия на главния архитект на СО от кмета на СО, със заповед от 19.06.2017г., при спазване на формата и на административнопроизводствените правила. При проверката за правилно приложение на материалния закон е приел, че в случая е приложим удължения срок за започване на отчуждителните процедури по чл. 17, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от специалния Закон за устройство и застрояване на Столична община /ЗУЗСО/, а именно 15 г. за обекти на техническата инфраструктура, считано от влизане в сила на същия закон - 28.01.2007г.,която разпоредба, макар и отменена, намира приложение на основание §23, ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУЗСО, тъй като процесния ПУП, предвиждащ изграждане на обекти-публична общинска собственост и засягащ ПИ с пл.№628 в размер на 57 кв. м. от него, е изработен и влязъл в сила до влизане в сила на ЗУЗСО. С оглед на това е извел извод, че този 15 г. срок за започване на отчуждаването на процесния имот не е изтекъл, а поради това и не са налице предпоставките за изменение на ПУП-ПР на основание чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Освен това е отчел, че по делото има данни за започнало отчуждително производство на 57 кв. м. от имот пл.№628, отговарящ на ПИ с идентификатор накрая 984 и издадена заповед за отчуждаване по чл. 25, ал. 2 ЗОС, което е пречка за допускане изработването на проект за изменение на ПУП-ПР, на това основание. С тези мотиви жалбата е отхвърлена като неоснователна. Решението е недопустимо.
В нарушение на чл. 153, ал. 1 АПК, съдът не е конституирал правилно страната-ответник, като вместо издателят на оспорения административен акт в лицето на главния архитект на СО, съдът е конституирал кметът на СО. Последният не е надлежна страна в процеса, тъй като със заповед от 19.06.2017г. / на стр. 17/ кметът на СО е делегирал правомощията си по издаване на заповеди или откази по чл. 135, ал. 3, вр. ал. 1 ЗУТ на главния архитект на СО. В случая оспорената заповед №РА 50-50/24.01.2019г. / след направеното уточнение в предмета на обжалване с молба от 27.02.2019г. на касаторите/ е издадена от главния архитект на СО, на основание дадената делегация от кмета на СО и съгласно правилото на чл. 153, ал. 1 АПК, страна-ответник в процеса по обжалването й е следвало да бъде нейният издател, а не органа, който по закон е компетентен да я издаде.
С разпореждане от 08.02.2019г. като страна-ответник е конституиран кметът на СО. Главният архитект на СО, като надлежна страна в процеса не е бил конституиран и не е взел участие в делото, което прави обжалваното решение недопустимо. Участието на надлежна страна в съдебно-административното производство има отношение към процесуалната легитимация на страните и е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му. Когато такава страна не е взела участие в делото, както е в случая, решението е недопустимо и подлежи на обезсилване, а делото подлежи на връщане на първата инстанция, за ново разглеждане от друг състав, с участието на надлежните страни.
При този резултат, по искането на страните за разноски, се дължи произнасяне от първоинстанционния съд, на когото делото е върнато за ново разглеждане - чл. 226, ал. 3 АПК.
Воден от горното Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №1002 от 17.02.2020г. постановено по адм. дело №13609/2018г. на Административен съд София - град, второ отделение, 35-ти състав.
ВРЪЩА делото на същия съд, за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване.