Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Национална агенция за приходите (НАП) срещу решение № 6466 от 01.11.2019 г., постановено по адм. д. № 11462/2019 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - „С. М“ ЕООД, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение АССГ е осъдил НАП да заплати на „С. М“ ЕООД сумата от 230, 35 (двеста и тридесет лева и 35 ст.) лева обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи за периода 03.04.2015 г. - 23.07.2015 г. в резултат на внесено парично обезпечение от 7394, 35 лева съгласно протокол сер. АА № 0008995/02.04.2015 г., отменено с решение № 66/06.04.2015 г. на заместник-директора на ТД на НАП - София, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.10.2017 г. до окончателното й изплащане, като е осъдил ответника и за разноски в размер на общо 625 лева при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК.

За да стигне до този правен резултат, АССГ след обстоен анализ на доводите на страните, събраните по делото доказателства и материалноправните предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е заключил, че по делото се установява кумулативното наличие на всички изискуеми по закон елементи от сложния фактически състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, обосноваващи основателността на предявения иск. Приел е, че са налице действия на длъжностни лица при НАП по налагане на обезпечителни мерки при условията на чл. 121а, ал. 3 от ДОПК, във вид на внасяне на парична сума в размер на 30 % от стойността на задържаните вещи. Мерките са отменени като незаконосъобразни с влязло в сила решение № 66/06.04.2015 г. на заместник-директора на ТД на НАП - София, по реда на специалната процедура по чл. 121ж, във вр. с чл. 41 от ДОПК. АССГ е приел, че отменените като незаконосъобразни действия на органите на НАП безспорно са извършени в рамките на тяхната компетентност като органи на изпълнителната власт, поради което са в упражняване на административна дейност; от незаконосъобразните действия на органите на НАП за ищеца са настъпили реално твърдените от него имуществени вреди – пропуснати ползи от неправомерното задържане на парични средства за исковия период, изразяващи се в законната лихва върху задържаната сума за същия период; настъпилите вреди са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отменените като незаконосъобразни действия по налагане на обезпечение в размер на 7394, 35 лева.

Първоинстанционният съд при определяне размера на обезщетението за пропуснати ползи, претендирано като равностойност на законната лихва върху сумата на обезпечението за исковия период, е приел, че този размер е изчислим и служебно чрез наличната публично достъпна информация за изчисляване на законна лихва при зададен размер на главница, начален и краен момент на задържане на сумата по обезпечението. АССГ е приел за доказана причинната връзка между незаконосъобразното действие и причинената имуществена вреда за целия исков период 03.04.2015 г. - 23.07.2015 г. Решението е правилно.

Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи на касатора за неправилност на обжалвания съдебен акт както по отношение неотчитане на обстоятелството, че не била налице реално претърпяна вреда във вид на претендираната, така и по отношение началния момент на евентуална дължимост на законна лихва върху сумата на обезпечението като вид вреда, така и относно недоказаността на наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между евентуално претърпяната вреда и отменените като незаконосъобразни действия по налагане на обезпечение на доказателства.

Настоящият състав споделя изцяло приетата от АССГ фактическа обстановка, както и развитите на база на същата правни доводи, които не намира за необходимо да приповтаря и към които препраща изцяло като мотиви на настоящия съдебен акт с оглед правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК.

По отношение доказването на вредите, административният съд правилно е приел, че не подлежи на нарочно доказване фактът, че ограниченията относно ползването и разпореждането на сумата по паричното обезпечение носи вреда във вид на пропусната полза и че нейният размер следва да се определи съобразно законната лихва за забава при неизпълнение на парични задължения за периода на неизпълнение. В случая този период съвпада с периода на задържане на сумата на обезпечението, а именно от 03.04.2015 г. - датата на внасянето й по сметката на ТД на НАП - София до 23.07.2015 г. - датата на възстановяване към ищцовото дружество.

Неоснователен е касационният довод за анатоцизъм. Претендираната и присъдена сума като обезщетение за пропуснати ползи се изчислява на базата на законната лихва по аргумент от чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.Нът на изчисляване/определяне на размера на вредите не изменя и не засяга правната им природа, а именно числен израз на вредата - пропусната полза. В случая не е налице и анатоцизъм в отношението между главницата и акцесорно присъдено вземане за забава в размер законната лихва до окончателното изплащане на главницата.

По горните съображения касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора, касационният жалбоподател няма право на съдебни разноски, а ответната страна не е представила надлежни доказателства за направени разноски пред настоящата инстанция.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6466 от 01.11.2019 г., постановено по адм. д. № 11462/2019 г. по описа на Административен съд – София-град. Решението е окончателно.