Производство по чл. 208 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано по касационна жалба на „Х. Т. К“ЕООД, ЕИК 201576894, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул.“Т.К“, №55, вх.А, офис 4, представлявано от управителя А.К, чрез адв. М.Б, против Решение № 1083 от 19.02.2020 г. на Административен съд София-град по адм. д № 10278 по описа за 2017 година, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ №Р-22221716005157-091-001 от 21.02.2017г., на органи по приходите при ТД на НАП гр. С., потвърден с Решение №786/23.05.2017г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – София, с който на жалбоподателя са установени допълнително задължения за данък добавена стойност (ДДС) в общ размер на 608 488, 31 лв. за данъчни периоди м. 11.2014 г. и м. 12.2014 г., заедно с лихви за забава в размер на 130 149, 21 лв.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при всички пороци по чл. 209, т. 3 АПК.

1.Между РЛ и гръцкото дружество „Р. И. Т“ имало споразумение от 20.11.2014г. жалбоподателят да достави електронни ваучери на български мобилни оператори на стойност 2 934 449лв., за свой дълг на същата стойност към получателя, произтичащ от неустойка по неизпълнен друг договор от 03.06.2014г. между същите страни, присъдена с влязло в сила арбитражно решение. В изпълнение на задълженията си РЛ издало фактура от 22.12.2014г. на посочената стойност и декларирало вътреобщностна доставка (ВОД) на електронни ваучери.

Неправилно първоинстанционният съд приел, че издадената фактура е свързана с договора от 03.06.2014г., както и че доставката не е реално извършена. Доказани били качеството на гръцкия контрагент на данъчно-задължено лице, транспорта на стоката (предаването на пратката на куриерска фирма и получаването й от гръцкото дружество).

2. Незаконосъобразно съдът потвърдил...