Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на А.М.А от [населено място], чрез пълномощник по делото адв. Н. Н, против решение № 612/28.05.2020 г., постановено по адм. дело № 2606/2019 г. по описа на Административен съд – Варна (АС – Варна), с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане за насочване за унищожаване на суровини и храни от животински производ № 1-03045/06.08.2019 г., издадено от главни инспектори в отдел „Контрол на храните“ при Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – В., на основание чл. 257, ал. 1, във връзка с чл. 253, ал. 2, т. 3 от ЗВМД (ЗАКОН ЗА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКАТА ДЕЙНОСТ) (ЗВМД).
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Касаторът твърди неправилно възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка по казуса и формиране на изводите на съда на базата на предположения. Поддържа становище за немотивираност на процесния административен акт - Разпореждане за насочване за унищожаване на суровини и храни от животински производ № 1-03045/06.08.2019 г. и издаването му в нарушение на административнопроизводствените правила. Моли за отмяната на обжалваното решение и постановяването на ново по същество на спора, с което да се отмени Разпореждане за насочване за унищожаване на суровини и храни от животински производ № 1-03045/06.08.2019 г. Претендира присъждане на сторените разноски по делото пред двете съдебни инстанции.
Ответните страни – главни инспектори в отдел „Контрол на храните“ при ОДБХ – В. д-р Ж.Ж и д-р К.Д, заявяват становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в депозиран писмен отговор. Отправят искане за оставяне на касационната жалба без уважение, евентуално при уважаването й – за присъждане на поисканите от касатора разноски в минимално предвидения в закона размер.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като съобрази наведените касационни основания и прецени фактите по делото, в рамките на провомощията си по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С обжалваното решение първоинстанционният съд се е произнесъл по жалбата на А.М.А, формулирана като такава срещу Решение № 2/19.08.2019 г. на директора на ОДБХ-В., издадено на основание чл. 253, ал. 4 от ЗВМД, във връза с чл. 81, ал. 1, чл. 93, ал. 1 и чл. 97, ал. 1 от АПК, която жалба съдът е приел като насочена срещу Разпореждане за насочване за унищожаване на суровини и храни от животински производ № 1-03045/06.08.2019 г., в съответствие с разпоредбата на чл. 98, ал. 2, изр. второ от АПК. При проверката относно валидността и законосъобразносста на така оспорения акт, решаващият състав е направил подробно изложение на фактическата обстановка по случая, установяваща се въз основа на събраните по делото относими писмени и гласни доказателства. Приел е като безспорно установени по делото фактите, описани в съставените от органите на МВР и служителите на ОДБХ на 06.08.2019 г. документи, отнасящи се до констатациите по време на извършената на същата дата проверка на обект – гараж към жилищен блок, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван на жалбоподателя А.М.А, управител на [фирма], ЕИК[ЕИК]. Конкретно тези факти касаят наличието и начина на съхранение на намерените от проверяващите органи хранителни продукти от животински произход, както и липсата на регистрация на обекта по реда на чл. 12 от Закон за храните (ЗХ). Последното обстоятелство се доказва с твърдението на жалбоподателя, поддържано и пред касационната инстанция, че съхраняваните в обекта хранителни продукти не са предназначени за продажба, а за домашно потребление, с оглед на което спрямо тях не следва да се прилагат нормите на ЗМВД и ЗХ, следователно и не са предприети действия по регистрация съобразно чл. 12 от ЗХ.
Изяснените от първоинстанционния състав правнорелевантни факти по случая кореспондират изцяло с всички събрани и приложени по делото доказателства. Фактически и правно обоснована е направената от съда оценка на същите при проверката за издаване на Разпореждане за насочване за унищожаване на суровини и храни от животински производ № 1-03045/06.08.2019 г. в сътветствие с изискванията на закона. От правна страна, съдът е приел, че не са налице пороци на акта, обуславящи извод за неговата отмяна като незаконосъобразен. Предметът на спора е очертан около въпроса, както е предназначението на установените в обекта-гараж хранителни продукти – дали са за употреба в търговски обект или за лична консумация на управителя на дружество [фирма]. За да отговори на този въпрос, съдът е извършил съвкупен анализ на наличните по делото доказателства, като е достигнал до заключението, че същите сочат на обвързаност на установените в гаража храни с търговската дейност на [фирма], а твърдението за употребата им от А.М.А в лично качество остава недоказано. Поради това е потвърдил като законосъобразно Разпореждане за насочване за унищожаване на суровини и храни от животински производ № 1-03045/06.08.2019 г. – издадено при реализиране на предпоставките на визираното в него правно основание по чл. 257, ал. 1, т. 2 и т. 5, предл. второ от ЗВМД.
Решението на АС – Варна е правилно, постановено в съответствие с фактите по спора, материалноправните разпоредби и процесуалния закон.
Разпореждане за насочване за унищожаване на суровини и храни от животински производ № 1-03045/06.08.2019 г. е издадено на основание констатациите, направени при извършената проверка на място в нерегламентиран по смисъла на чл. 12 от ЗХ обект – гараж към жилищна сграда, стопанисвано от жалбоподателя, управител на [фирма]. Установено по делото е, че А.М.А е собственик на намиращ се в близост до нерегламентирания обект друг обект – павилион с Удостоверение за регистрация, притежавано от [фирма], в който обект се предлагат скара и дюнер. Не се спори между страните по делото и относно констатациите за количеството и начина на съхранение на хранителните продукти от животински произход, описани в съставените от органите на Икономическа полиция и ОДБХ документи при извършената от тях проверка на 06.08.2019 г. в нерегламентирания обект – гараж. От решаващо значение за приложението на ЗВМД и ЗХ в процесния случай е отговорът на въпроса, съхранявани ли са били продуктите, установени в гаража на 06.08.2019 г. и впоследствие унищожени, с цел продажба или с цел лично потребление от жалбоподателя.
Подробният и обективен анализ на наличните по делото писмени доказателства, приобщени с административната преписка и съпоставени със събраните в хода на съдебното производство пред АС-Варна гласни доказателства, сочи на правилността на извода за наличие на пряка връзка между установените в гаража храни и търговската дейност на [фирма], изразяваща се в продажбата на скара и дюнер в обект, находящ се в [населено място], на ъгъла на [улица]и [улица], в непосредствена близост до гаража. Ясни и красноречеви в тази насока са дадените от самия жалбоподател обяснения в деня на извършената проверка от органите на Икономическа полиция и ОДБХ и сведенията на Х. Иб М., служител в [фирма] – продавач на дюнер в обекта на [улица]и [улица], снети на същата дата. От заявленията на тези лица, записани саморъчно, се установява по несъмнен начин, че провереният нерагламентиран обект-гараж е бил използван за дейността на дружеството като склад, в който са се съхранявали доставените количества замразено и охладено месо, предназначено за продажба в обекта за дюнер. Освен че са се съхранявали в хладилни съоръжения, описаните в документите от проверката хранителни продукти са били обработвани с оглед подготовката им за предлагане в готов за консумация вид – видно от констатираните от проверяващите органи и неоспорени от жалбоподателя следи от обработка на месо и използвани други продукти: подправки, добавки, доматено пюре, барбекю сос, замразени бланширани картофи и други, подробно описани по вид и количество в Предписание № 00207/06.08.2019 г., както и от наличието на работен инвентар.
Така предоставените от жалбоподателя и служителя на управляваното от него дружество данни са достатъчни, за да се приеме обосновано, че нерегламентираният обект-гараж, находящ се в [населено място], [улица] се е стопанисвал от [фирма] като склад на продукция за продажба.
Нито в хода на обжалването по административен ред на Разпореждане за насочване за унищожаване на суровини и храни от животински производ № 1-03045/06.08.2019 г. пред директора на ОДБХ-В., нито в производството пред административния съд жалбоподателят е представил доказателства, подкрепящи твърдението му, че суровините и храните от животински произход, установени и санкционирани по надлежния ред, са били изцяло за домашна консумация. Същите са установени в относително големи количества и по вид съответстват на продуктите, предлагани в обекта за продажба на скара и дюнер. Действително, в писмените си сведеня от 12.08.2019 г. А.М.А твърди, че „Месото – пилешкото, каймата и другите продукти, които впоследствие бяха унищожени в екарисажа“, са лично негови, както и че във въпросния гараж никога не е съхранявано месо, предназначено за продажба. Тези твърдения обаче остават недоказани по делото, доколкото жалбоподателят не ангажира каквито и да е доказателства, годни да опровергаят предходнозаявеното от него в обяснение от 06.08.2019 г., съгласно което гаражът се използва като склад от дружеството, в каквато насока са и констатациите, обективирани в документите от проверката.
Неоснователно е възражението на касатора срещу включването в доказателствения материал по делото и кредитирането на писмените докадателства, съставляващи снетите от него, от служителя му Х. Иб М. и от С.Т.Н, управител на [фирма] – производител и доставчик на пилешки дюнер за [фирма], писмени сведения пред органите на Икономическа полиция при ОД на МВР – В.. Относимостта на сочените документи към настоящото производство е оспорена на основание твърдени нарушения на административнопроизводствените правила, допуснати във връзка с приобщаването на доказателствата към административната преписка.
Следва да се има предвид, че снемането на сведения и обяснения от лицата, свързани с проверявания обект, извършено от органите на Икономическа полиция във връзка с получен сигнал за нерегламентиран обект за производство и търговия с храни, не е задължителен елемент от фактическия състав на производството по установяване на отклонения от изискванията за безопасност на суровини и храни от животински произход с налагането на ПАМ по реда на чл. 252 и сл. от ЗВМД, компетентността за което е на официалните ветеринарни лекари, в случая главни инспектори д-р Ж.Ж и д-р К.Д в отдел „Контрол на храните“ при ОДБХ-В.. В резултат на проведената от тях инспекция на процесния обект-гараж е констатирано наличие на обстоятелствата по чл. 257, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ЗВМД – установяват се суровини и храни от животински произход с неизвестен произход, както и произвеждането им в обект, нерегистриран по реда на ЗХ. В случая „произвеждането“ следва да се разбира в широк смисъл, съгласно дафинициите, дадени в приложимите по въпросите за безопасността на храните нормативни актове на правото на Европейския съюз – арг. в чл. 3, § 1 и § 2 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европеския парламент и на С. от 28 януари 2002 година за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните; чл. 2, §. 1, б. „м)“ от Регламент (ЕО) № 852/2004 НА Европейския регламент и на С. от 29 април 2004 година относно хигиената на храните. Налице е съхраняване и преработка от страна на [фирма] на хранителни продукти не с цел лични домакински нужди и лична домашна консумация. Дейностите са извършвани в нерегистриран по съответния законов ред обект – гараж към жилищна сграда, и в противоречие с изискванията за доказан произход на преработваните суровини и храни от животински произход.
Последните обстоятелства са ясно и точно описани в Разпореждане за насочване за унищожаване на суровини и храни от животински производ № 1-03045/06.08.2019 г. и в останалите документи, изготвени от полицейските органи и служителите на ОДБХ-В. в хода на проведената инспекция. О. Ре е мотивирано с констатации за неспазване на императивната норма на чл. 12 от ЗХ и допуснати тежки нарушения на законовите разпоредби, отасящи се до безопасността на храните и опазване на човешкото здраве. С цел попълване на административната преписка с всички относими към случая доказателства, горестоящият административен орган, пред когото най-напред е било оспорено Разпореждането - директорът на ОДБХ-В., е изискал от началника на Икономическа полиция при ОД на МВР-В., да предостави за целите на административното производство събраните от А.М.А, Х. Иб М. и С.Т.Н саморъчно написани сведения. Същите са изискани и предоставени на ОДБХ-В. на 21.08.2019 г., като постановеното от директора на ОДБХ-В. решение по обжалване на Разпореждането, макар и от дата 19.08.2019 г., е връчено на жалбоподателя с писмо с изх. № от 23.08.2019 г.
Горните данни не сочат на допуснто от горестоящия административен орган нарушение, което по някакъв начин да опорочава процедурата по издаване на процесния административен акт. Сведенията и обясненията от 06.08.2019 г. съставляват писмени доказателствени средства, които не са изключени изрично със закон (чл. 39, ал. 1 от АПК) и съобразно ал. 2 на същата разпоредба, като събрани по предвиден в специален закон ред, са допустими в административното производство. Ето защо, като неоснователно следва да бъде отхвърлено възражението на касатора, че посочените сведения не следва да бъдат кредитирани като годни доказателствени средства. Напротив, те установяват пряко и първично факти и обстоятелства от значение за решаване на спорния по делото въпрос, като същевременно не се оборват от останалите налични по делото доказателства.
По изложените съображения, като е достигнал до извод за издаване на процесното Разпореждане от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на приложимата процедура и при наличие на посочените в него материалноправни предпоставки по чл. 257, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ЗВМД, АС-Варна е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. Първоинстанционният състав е обсъдил всички релевантни за спора възражения на жалбоподателя. Точно и обективно е оценил относимите към случая доказателства, като е обосновал изводите си с ясни и безпротиворечиви мотиви.
Оспореното решение на АС-Варна не страда от сочените в касационната жалба пороци по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
Въпреки изхода на спора, разноски в настоящото производство не се дължат, тъй като ответните страни не заявяват претенция в тази насока.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 612/28.05.2020 г., постановено по адм. дело № 2606/2019 г. по описа на Административен съд – Варна. Решението е окончателно.