Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А.Р против решение № 92 от 07.04.2020 г., постановено по адм. д. № 503/2019 г. по описа на Административен съд гр. С.. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна – кметът на О. Ч, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд гр. С. отхвърля жалбата на А.Р против заповед № 638/03.12.2019 г. на кмета на О. Ч, с която, на основание чл. 224а, ал. 5 ЗУТ вр. чл. 223, ал. 1, т. 1, 3 и 4 ЗУТ, е наредено спиране на изпълнението на незаконен строеж – „възстановяване и укрепване на общата стена към жилищна сграда“, находяща се в УПИ VІІ-829, кв. 36 по плана на гр. Ч..

За да постанови този резултат съдът приема, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за законосъобразност на заповедта. Съдът приема, че в случая не е налице хипотезата на чл. 195, ал. 3 ЗУТ, тъй...