Образувано е по искане на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, представена от председателя И.И, за отмяна на влязлото в сила решение № 7653/05.12.2019 г. по адм. д. № 7670/2019 г. по описа на Административен съд София-град, оставено в сила с решение № 10878/07.08.2020 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 3563 по описа за 2020 г. Молителят обосновава отменителни основания по чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК. Към основанията от първата категория отнася установеният в производството по адм. д. № 7670/2019 г. по описа на Административен съд София-град факт на наличие на правоотношения на „Електроразпределение Север“ АД с осем юрисконсулти, както и даденото в т. 56 решението на Съда по дело С-279/09 разяснение за обвързаността на националните юрисдикции да намерят справедлив баланс като осигурят достъп до съд на молители, които се позовават на правото на Съюза, без да го поставят в по-благоприятно положение в сравнение с другите молители и на разясненията, дадени от Съда на публичната служба по дело F-55/08. Като основание от втората категория твърди противоречие между атакувания съдебен акт и идентичното по предмет и страни решение № 1349/31.01.2019 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 12433/2018 г. Навежда и допълнителни доводи за недължимо включване в обхвата на присъденото с атакуваното решение обезщетение за имуществени вреди и на начисленият и платен ДДС върху адвокатското възнаграждение. Иска отмяна на атакуваното решение на основание чл. 239, т. 1 АПК и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ или отмяна на решението на основание чл. 239, т. 4 АПК.
Насрещната страна по искането за отмяна – „Електроразпределение Север“ АД отрича основателността на молбата. Иска присъждане на деловодни разноски.
Искането за защита по извънредния способ на раздел І, гл. ХІV от АПК е насочено срещу решение № 7653/05.12.2019 г. по адм. д. № 7670/2019 г. по описа на Административен съд София-град, оставено в сила с решение № 10878/07.08.2020 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 3563 по описа за 2020 г. С първоинстанционното решение е на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ), КЕВР е осъдена да заплати на „Електроразпределение Север“ АД сумата 1356, 00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № 455 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, състоящи се в направени разноски във връзка с обжалването му по съдебен ред по НАХД № 458 по описа на Районен съд – Свищов за 2015 г., ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 04.07.2016 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 1356, 00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № 455 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, състоящи се в направени разноски във връзка с обжалването му по КНАХД № 10165 по описа на Административен съд – В. Т за 2016 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 04.07.2016 г. до окончателното й изплащане. Наред с това, КЕВР е осъдена да заплати на „Електроразпределение Север“ АД сума в размер на 553, 81 лева, представляваща съдебни разноски за производството пред АССГ, като искането за присъждане на такива за разликата до пълния предявен размер от 842, 00 лв. е отхвърлено.
С решение № 1349/31.01.2019 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 12433/2018 г. е отменено решение № 5064/27.07.2018 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 6455/2017 г. и е отхвърлен предявеният от „Електроразпределение Север“ АД срещу КЕВР иск за причинени имуществени вреди в размер на 1356 лв. (хиляда триста петдесет и шест) лева, представляващи разноски, във връзка с отменено Наказателно постановление № 202 от 30.01.2015г., издадено от Председателя на КЕВР, осъществени при процесуално представителство по НАХД № 2493 за 2015 година по описа на Районен съд – гр. Р.. Молбата е неоснователна.
По искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК:
Обстоятелствата за броят на полагащите зависим труд на длъжността юрисконсулт лица в „Електроразпределение Север“ АД и за постановени от Съда и от Съда на публичната служба съдебни актове с определено съдържание не са новооткрити. Както сам молителят заявява, броят на юрисконсултите е бил установен в производството по адм. д. № 7670/2019 г. по описа на Административен съд София-град. Наличието или отсъствието на прави последици от този факт се обсъжда от редовните съдебни инстанции при решаването на спора за правото на обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразното наказателно постановление № 455 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР. С оглед времето на постановяване на цитираните актове на Съда и на Съда на публичната служба изцяло по причини у молителя е пропускът да се запознае със съдържанието им и да черпи аргументи от тях при решаването на споровете за правото на обезщетение.
По искането за отмяна на основание чл. 239, т. 4 АПК:
Не е осъществено отменителното основание по чл. 239, т. 4 от АПК. Според тази разпоредба основание за отмяна на влезлия в сила съдебен акт е противоречието му с друг, който е тъждествен по предмет и страни. Спецификата на това отменително основание рефлектира върху правомощията на упражняващия извънинстанционния контрол съд по чл. 244, ал. 2, изр. 2 от АПК да отмени неправилното решение.
Между визирания от молителя съдебен акт и този, чиято отмяна се иска, липсва предметно тъждество. С решение № 1349/31.01.2019 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 12433/2018 г., при упражняване на правомощието по чл. 222, ал. 1 АПК, след отмяната на решение № 5064/27.07.2018 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 6455/2017 г., съдът е разрешил в полза на КЕВР повдигнатият от „Електроразпределение Север“ АД спор за правото на обезщетение за причинени му имуществени вреди в размер на 1356 лв. (хиляда триста петдесет и шест) лева, представляващи разноски, във връзка с отменено наказателно постановление № 202 от 30.01.2015г., издадено от Председателя на КЕВР, осъществени при процесуално представителство по НАХД № 2493 за 2015 година по описа на Районен съд – гр. Р..
С решението, чиято отмяна се иска, са уважени исковете на „Електроразпределение Север“ АД срещу КЕВР за обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № 455 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, състоящи се в направени разноски във връзка с обжалването му по съдебен ред по НАХД № 458 по описа на Районен съд – Свищов за 2015 г. и разноски във връзка с обжалването му по КНАХД № 10165 по описа на Административен съд – В. Т за 2016 г., ведно със законните лихви върху сумите на обезщетението…
Отликата в споровете, решени с двата съдебни акта, се изразява както в различните прояви на вредоносна административна дейност, така и в различните съдебни производства, разходите на страната по които са възприети като подлежащи на репариране вреди. Това изключва възможността да се формира противоречие между съдебни актове, решаващи споровете за правото на обезщетение.
Доводите за недължимо включване в обхвата на присъденото с атакуваното решение обезщетение за имуществени вреди и на начисленият и платен ДДС върху адвокатското възнаграждение не се отнасят към никое от отменителните основания по чл. 239 АПК.
Горното мотивира съда да отхвърли искането за отмяна.
При този изход на делото на ответника по искането за отмяна се дължат деловодни разноски в размер 600 лева.
Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИСКАНЕТО на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ за отмяна на влязлото в сила решение № 7653/05.12.2019 г. по адм. д. № 7670/2019 г. по описа на Административен съд София-град, оставено в сила с решение № 10878/07.08.2020 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 3563 по описа за 2020 г.
ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на „Електоразпределение Север“ АД деловодни разноски в размер 600 лева. Решението не може да се обжалва.