Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Административен капацитет“ (ОПАК) и директор на Дирекция „Добро управление“ при Министерски съвет (МС) срещу Решение № 2304 от 28.04.2020 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело № 879/2016 г., с което по жалба на Висшия съдебен съвет (ВСС) е отменен акт изх. № С13-24-1/08.01.2016 г. на ръководителя на УО на ОПАК.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага аргументи, че на бенефициера са определени законосъобразно две финансови корекции за допуснати нарушения, които засягат средствата, разходени по две обществени поръчки. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата срещу административния акт. Претендира разноски по делото.

Ответникът по касационната жалба – Висшият съдебен съвет, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира направените по делото разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. При изричните указания, дадени с Определение № 14654 от 31.10.2019 г. по адм. дело № 10739/2019 г. на ВАС относно различията в производствата по определяне на финансови корекции и по верификация, административният съд не е следвало да обсъжда законосъобразността на определената финансова корекция с акта от 6.11.2015 г. При съобразяване на чл. 17, ал. 1 и 2 ГПК, вр. чл. 144 АПК дори да бе осъществен инцидентен съдебен контрол за валидност на акта от 6.11.2015 г. при съобразяване на критериите за нищожност на административния акт съгласно ТР 2/1991 ОСГК на ВС и ТР 5/2010 година на ВАС и на доктрината „Недействителност на административните актове” проф. К.Л (стр. 32 и сл.), не би могло да се приеме,...