Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на „Ингилиз груп“ ЕООД, чрез адв.. В срещу решение № 513 от 12.07.2019 г. по адм. д. № 1169/2018 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. С доводи за незаконосъобразност на решението и допуснато съществено процесуално нарушение се претендира неговата отмяна със законните последици.
Ответникът кмет на О. П, чрез адв.. Х, ангажира становище за основателност на касационната жалба и незаконосъобразност на решението, като моли за неговата отмяна със законните последици.
Ответникът „М. С“ ООД, чрез адв.. Ч, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като обосновано и законосъобразно.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и предлага отмяна на решението като незаконосъобразно.
Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - за основателна, по следните съображения:
С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна оспорената от „М. С“ ООД заповед №832/30.11.2018г. на кмета на О. П, с която по реда на чл. 192 ЗУТ е учредено възмездно право на преминаване в полза на „Ингилиз груп“ ЕООД през собствения на оспорващото Дружество имот с идентификатор 56277.501.820 по КККР на гр. П.. Прието е, че е допуснато нарушение от категорията на съществените по ал. 8 във вр. с ал. 4 на чл. 193 ЗУТ и във връзка с последиците по чл. 92 ЗС по отношение на частите, попадащи в конкретния имот при изграждане на отклонения от общите мрежи на техническата инфраструктура.
Така постановеното решение е незаконосъобразно - допуснато е съществено процесуално нарушение по чл. 172а, ал. 2 от АПК.
Мотивите на обжалваното решение изцяло възпроизвеждат част от мотивите на решение №15463 от 15.12.2017г. по адм. д.№5649/2017г. на Върховен административен съд, второ отделение, но са неотносими към предмета на делото. Обжалваната пред Административен съд – Пазарджик заповед №832/30.11.2018г. на кмета на О. П е с правно основание чл. 192, ал. 2 ЗУТ за учредено възмездно право на преминаване през чужд имот и няма връзка с производството по чл. 193 ЗУТ, което е различно – със заповедта по ал. 3, чл. 193 ЗУТ се учредява право на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужд имот. Тъй като мотивите за незаконосъобразност на отменената заповед се изчерпват единствено с позоваването на нарушение на изискванията на ал. 8 и ал. 4, чл. 193 ЗУТ, то е налице пълна липса на мотиви в обжалваното решение.
Липсата на мотиви, освен, че препятства касационния контрол за законосъобразност на решението, съставлява съществено процесуално нарушение по чл. 172а, ал. 2 АПК и е основание за отмяна на съдебното решение по чл. 209, т. 3 във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК и връщане за делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд.
Предвид изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 513 от 12.07.2019 г. по адм. д. № 1169/2018 г. по описа на Административен съд – Пазарджик и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд - Пазарджик. Решението е окончателно .