Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция на МВР – В. Т против решение № 498/19.12.2019 г. по адм. д. № 627/2019 г. по описа на Административен съд – В. Т, в частта, с която дирекцията е осъдена да заплати на Д.А сумата от 3000 (три хиляди) лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.07.2019г. до окончателното й изплащане, както и разноски, присъдени в размер на 252, 00 лв. Неправилно според касатора, в оспорваната част на решението, съдът е приел, че претендираните неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от отменените заповеди за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) и наказателно постановление (НП). Сочи, че издадените принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Иска се отмяна на решението в посочените части, а при условията на евентуалност – намаляване размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Ответникът – Д.А, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е процесуално допустима и по същество е частично основателна. Излага доводи, че размерът на присъденото на ответника обезщетение не е съобразен с характера, степента и продължителността от време, през който от негова страна са били понасяни вредите.

Върховният административен съд, състав на трето отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на Д.А против Областна дирекция на МВР – В. Т (ОД на МВР – В. Т) с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с която се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва от 12.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата, причинени от отменени като незаконосъобразни заповед за прилагане на ПАМ № № 19-0268-000064/25.01.2019 г., 19-0268-000065/25.01.2019 г. и наказателно постановление № 19-0268-000244/12.03.2019 г., издадени от началник сектор към ОД на МВР – В. Т, РУ - Г.О.К основание за претендираните неимуществени вреди са посочени накърняване на честа и достойнството на ищеца, на авторитета му сред близки, съседи и колеги, депресия и нежелание да напуска жилището си и да общува, срам и обида поради невъзможност да полага грижи за възрастната си и болна майка. Причиненото неудобство от наложените ПАМ и НП, а впоследствие отменени, се е изразявало в невъзможността на ищеца да управлява собствения си лек автомобил.

Съдът е осъдил ОД на МВР – В. Т да заплати на Д.А обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 3 000 лева и е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер над 3 000 лева до пълния претендиран размер от 10 000 лв. В мотивите си съдът е приел, че претенцията за обезщетение за неимуществени вреди е частично основателна, като се е позовал на свидетелски показания на свидетелите Д.И и М.М - колеги във военния завод и близки приятели на ищеца. Съдът е кредитирал изцяло показанията с оглед непосредственото впечатление на разпитаните лица в съдебното заседание. Приел е, че Атанасов предвид издадените и отменени впоследствие административни актове, не е можел да управлява превозни средства и също така е бил лишен от възможността да ползва личния си автомобил. Първоинстанционният съд е обосновал извод, че ищецът е търпял болки и страдания, които са се отразили на неговото емоционално състояние - чувствал затруднение да полага грижи за майка си поради невъзможността да управлява МПС, вследствие на което му е оказана помощ чрез осигуряване на превоз. Приел е за доказано твърдяното неудобство, срам, накърнено достойнство и авторитет сред негови познати в резултат на установената при проверката от полицейските органи недопустима концентрация на алкохол в кръвта.

Решението в оспорваната част относно присъдените, като обезщетение 3000 лева за неимуществени вреди е неправилно. Основателен е доводът на касатора, че присъденото обезщетение е прекомерно и несъответства на установените по делото неимуществени вреди.

Съдът е обсъдил подробно всички доказателства по делото и е изложил обосновани изводи. Доказателствата по делото установяват, че със заповед за прилагане на ПАМ № 19-0268-000064/25.01.2019 г. на началник сектор към ОД на МВР – В. Т, РУ - Г. О на ищеца е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, буква „б“ от ЗДвП - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта е обжалвана от Атанасов и с влязло в сила решение № 329/26.07.2019 г. по адм. д. № 164/2019 г. Административен съд – В. Т е отменил същата. Със заповед за прилагане на ПАМ № 19-0268-000065/25.01.2019 г. на началник сектор към ОД на МВР – В. Т, РУ - Г. О на ищеца е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, буква „б“ от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца. Цитираната заповед е отменена с влязло в сила решение № 352/16.07.2019 г. по адм. д. № 163/2019 г. по описа на Административен съд – В. Т. С наказателно постановление № 19-0268-000244/12.03.2019 г. на началник сектор към ОД на МВР – В. Т, РУ - Г. О, на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на Атанасов е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца. Ищецът е обжалвал наказателното постановление пред Районен съд – Г. О и с влязло в сила решение № 204/12.06.2019 г. по нанд № 219/2019 г. по описа на същия съд постановлението е отменено.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът обосновано е приел, че искът за заплащане на обезщетение за претърпените от Атанасов неимуществени вреди е частично основателен.

Неоснователен е доводът на касатора, че органът е издал заповедите за прилагане на ПАМ в изпълнение изискването на закона, при условията на обвързана компетентност и не е имал недобросъвестно или виновно поведение при провеждането на административните административнонаказателното производства. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. На основание чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразните актове, както е внастоящия случай.

Безспорно са налице незаконосъобразни административни актове, които са причинили неимуществени вреди на ищеца. Същият повече от шест месеца не е могъл да ползва собствения си лек автомобил, което е причинило затруднения от битов характер за него и семейството му. Показанията на свидетелите съдържат факти относно засягането на доброто име и авторитета на ищеца. Тези доказателства безспорно подкрепят извода на съда за основателност на претенцията за неимуществени вреди. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че на свидетелските показания не следва да се дава вяра. Лица от близкото обкръжение на ищеца свидетелстват за негови възприятия и преживявания, поради това съдът правилно е дал вяра на показанията им, като се е обосновал с личните си възприятия от тези показания.

Що се отнася до размера на определеното обезщетение, касационната инстанция намира, че той не е съобразен с постоянна и непротиворечива съдебна практика по приложението на чл. 52 от ЗЗД. Вярно е, че на обезщетение подлежат и вътрешните, душевни състояния тогава, когато справедливостта налага с оглед конкретните, обективно съществуващи обстоятелства във всеки един случай същите да бъдат възмездени. Понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а всякога е свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, с общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество, а не със субективното усещане за причинена вреда. Съобразявайки естеството и характерът на причинените страдания, обективното състояние на ищеца, като произтичащо от неправомерното наложено наказание, периодът в който то е осъществено, съдът намира, че справедливо е обезщетяване на причинените на ищеца неимуществени вреди със сума в размер от 1500 лв.Това обезщетение е съобразено с продължителността на периода, през който ищецът е търпял неимуществени вреди.Както сам е приел съдът относно размера следва да се приложи принципът на справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД и да се определи адекватно парично обезщетение за преживянотоот него.Съдът е следвало да съобрази всички обективни обстоятелства от значение за правилното определяне на размера на обезщетението. В конкретния случай от показанията на разпитаните свидетели, които съдът кредитира като последователни и непротиворечиви не се установяват претърпени болки и страдания извън обичайните като при проведеното срещу ищеца АНП и наложените му ПАМ.Сте показания, които съдът кредитира, като, като последователни и непротиворечиви не установяват претърпени болки и страдания извън обичайните, тъй като все пак срещу него е проведено АНП и са му били наложени ПАМ и е нормално той да изпита неприятни преживявания и дисконфорт.Самите свидетили установяват в показанията, че приятелите му и колегите му са били убедени в неговата невинносдт. Наред със свидетелските показания преценени по отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства не обуславят несъмнен и категоричен извод, че ищецът е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, както е приел съдът. Единствено безспорно установено е предизвиканото неудобство за ищеца от невъзможността да управлява МПС след наложените му ПАМ, за което следва да бъде обезщетен по справедливост, като бъде съобразен и фактът, че ищецът в определена степен сам се е поставил в ситуация срещу него да бъдат предприети конкретните действия по реда на ЗДвП като е допуснал да управлява МПС след като е употребил алкохол макар и в минимален размер установен от кръвната проба.

По отношение на искането за присъждане на разноски за касационната инстанция с оглед изхода на делото то същото следва да се уважава.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 498/19.12.2019 г. по адм. д. № 627/2019 г. по описа на Административен съд – В. Т, в оспорваната част относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди, като намалява размера от 3000 лева на 1500 (хиляда и петстотин )лева, ведно със законната лихва считано от 03.07. 2019 г.

Отхвърля предявения иск в останалата му част от 1500 до 3000 лева, като неоснователен и недоказан. РЕШЕНИЕТО е окончателно.