Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ – София, срещу решение № 630/27.04.2020 г., постановено по адм. дело № 992 по описа на Административен съд – Благоевград за 2019 г.

С оспореното решение е отменен ревизионен акт № Р-22000118003880-091-001/26.02.2019 г., издаден органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 998/11.06.2019 г. на директор на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, в частта, с която в тежест на „Т-Спорт“ ЕООД е установено задължение по ЗКПО (ЗАКОН ЗА КОРП. П. О) /ЗКПО/ - корпоративен данък за данъчен период 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. в размер на 6 756, 70 лева и лихва в размер на 1 308, 28 лева, както и е осъдена НАП да заплати „Т-Спорт“ ЕООД са разноски в размер на 870 лева.

Според касатора решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необосновано. Твърди се, че първоинстанционният съд не е установил фактите и обстоятелствата от значение за решаването на настоящия правен спор, респективно не е приложил законосъобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 и чл. 10, ал. 1 от ЗКПО.

Възразява се срещу изводите на АС, че процесните фактури издадени от „Л. Т 7“ ЕООД, „Мони74“ ЕООД и „Тара-77“ ЕООД, отразяват реално извършени от посочените издатели услуги. Основанието за това е само формалното съответствие на съставените счетоводни документи с изискванията на ЗСчет. и тяхното отразяване в счетоводството на ревизираното лице. При липса на други съпътстващи фактурите документи се твърди, че не са налице доказателства, които да установяват реално осъществяване на фактурираните дейности, поради което и неправилно съдът е формирал извод, че е налице документална обоснованост на извършените разходи поради което...