Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „Булгартрансгаз“ ЕАД, чрез юрк. Г.Т и юрк. Д.П като процесуални представители, срещу решение № 507/22.04.2020 г., постановено по адм. д. № 1649/2019 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е изменено решение по протокол № 2/25.04.2019 г. на комисия по чл. 210 от ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ), в частта относно размера на определените еднократни обезщетения за учредяване на сервитути при изграждане на линеен енергиен обект в имотите на ЗПК "Нива". Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в разрез с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Претендира от съда отмяната му и присъждане на направените в производството разноски.
По делото е постъпила и частна жалба от кмета на община В., чрез неговия пълномощник адв. Р.Т, срещу определение № 1231/11.06.2020 г., постановено по същото дело в производство по чл. 248 ГПК (Г. П. К) (ГПК), с което съдът е допълнил оспореното пред настоящата инстанция решение в частта за разноските, като е осъдил община В. да заплати на ЗПК "Нива" направените по делото разноски в общ размер на 1 550 /хиляда петстотин и петдесет/ лева. Частният жалбоподател намира присъденото адвокатско възнаграждение в размер от 1 200 /хиляда и двеста/ лева за прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и моли съдът да го редуцира до минималния размер.
Ответникът – ЗПК "Нива", чрез пълномощника си адв. Б.Б, излага становище за правилност на оспореното решение и претендира разноски. В писмен отговор срещу частната жалба намира същата за неоснователна.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218,...