Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Г.С, чрез пълномощника му адв. Е.Б, срещу Решение № 1129 от 19.02.2020 г., постановено по адм. дело № 10024/2018 г. от Административен съд София-град с доводи за неправилност и наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество. Претендират се разноски.

Ответната страна – Столична дирекция на вътрешните работи, чрез пълномощника си, поддържа становището си за неоснователност на касационната жалба.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е неоснователна при следните съображения:

Производството пред първостепенния съд е инициирано от Г.С, който е предявил иск, с правно основание чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ срещу Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с който претендира обезщетение в размер на 18 000 лева за понесени неимуществени вреди вследствие от незаконното задържане на СУМПС, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил така предявения иск, като в мотивите си е приел, че ищецът не е доказал наличието на две от комулативно изискуемите предпоставки за реализиране на безвиновната отговорност на държавата, а именно незаконосъобразно бездействие и причинна връзка между бездействието на ответника и претърпените вреди. С оглед на това е приел, че отсъствието на която и да е от комулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на приложимата правна норма прави иска неоснователен. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съдът е установил фактическата обстановка по делото, събрал е релевантните за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил...