Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" гр. С., чрез процесуален представител, против решение №6953 от 22.11.2017г., постановено по адм. дело №2568/2017г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена негова заповед №354 от 23.02.2017г.

С посочената заповед на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ)/ЗДСл/, е прекратено служебното правоотношение с И.К Константинов, на длъжност старши експерт в Агенция „Митници“, длъжностно ниво-8, експертно ниво-4, в отдел „Транзит на стоки“, дирекция „Митнически режими и процедури“, Централно митническо управление, поради получена възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността за 2016г.

Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски.

Ответникът И.К, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Подробни съображения излага в писмен отговор на касационната жалба. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Съдът е счел, че не е спазена процедурата, предвидена в чл. 4 и чл. 5 от Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация/НУРОИСДА/, като в нарушение на чл. 5, ал. 1 от посочената наредба, контролиращия ръководител на наказаното лице не е този, на когото оценяващият ръководител на И.К е непосредствено подчинен.

Съдът е приел, че в нарушение на чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА оценката на изпълнение на служителя не се базира на обективно установими факти и обстоятелства, и не е надлежно мотивирана. Не е спазена и процедурата за определяне на годишната оценка, тъй като и годишната оценка не съдържа обективни факти за постигнатите резултати и не е надлежно мотивирана. Решението е правилно.

След извършена преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, включително доводите на страните, АССГ е достигнал до правилния извод за незаконосъобразност на оспорената заповед поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Съгласно чл. 3, ал. 2 НУРОИСДА от Оценяването на изпълнението на длъжността на всеки служител в държавната администрация се извършва от оценяващ ръководител под наблюдението и контрола на контролиращ ръководител и на синдикалната организация на работниците и служителите в администрацията.

Оценяващ е ръководителят, на когото съответният служител е непосредствено подчинен, а контролиращ е ръководителят, на когото оценяващият ръководител е непосредствено подчинен/ чл. 4, ал. 1 и чл. 5, ал. 1 от НУРОИСДА/. В процесната атестационна процедура в качеството на контролиращ ръководител е участвал служителя Б.Б, изпълняващ длъжността зам. директор на А. М, а като оценяващ ръководител е участвала служителката Л.Я на длъжност началник отдел „транзит на стоки“. От длъжностните характеристики на посочените лица не се установява наличие на пряка субординация по см. на чл. 5, ал. 1 от НУРОИСДА между контролиращия и оценяващия ръководител на наказаното лице, както правилно е приел административния съд. Този факт не се променя от издадената Заповед от 13.05.2016г. на директора на агенция митници, с която на зам. директора на АМ за процесния период са предоставени конкретни правомощия за осъществяване ръководство и контрол върху дейността на митниците и върху изпълнението на функциите и задачите в четири дирекции в ЦМУ, между които и дирекция „Митнически режими и процедури“. Дадените общи правомощия са извън хипотезата на чл. 5, ал. 2 от наредбата и не променят извода, че оценяващия ръководител на Константинов не е/ и не е бил/ непосредствено подчинен на зам. директора на агенция митници по см. на чл. 5, ал. 1 от НУРОИСДА, поради което участието на служителя Борисов като контролиращ ръководител в процесната процедура по оценка е в нарушение императивните изисквания на чл. 3, ал. 2 вр. чл. 5, ал. 1 от НУРОИСДА. Това има за последица нарушаване правото на служителя да бъде оценяван от ръководители, които имат преки наблюдения върху изпълнение на служебните му задължения и представлява нарушение на административно производствените правила в процедурата по оценка, което е от категорията на съществените.

На следващо място споделят се от настоящата инстанция изводите на АССГ, че приетите по делото формуляри за оценка на изпълнението на длъжността от висшите държавни служители, служители заемащи ръководни длъжности и експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции, не съдържат мотиви, в частта за годишна оценка на изпълнението и оценка за постигнатите резултати за тримесечия за процесния период, обосноваващи възприетата окончателна годишна оценка „неприемливо изпълнение“. Прави впечатление извършените поправки във формулярите „оценка за постигнати резултати“ за периоди 01.04.2016г. до 30.06.2016г., и 01.10.2016г. до 31.12.2016г. от лицето, участвало като контролиращ ръководител, което въпреки дадената оценка за периодите от оценяващия ръководител „добри резултати-1.00“, е зачертало така отбелязаната оценка, като вместо това е записало „неприемливо ипълнение-0“ и е добавило коментар в напълно противоположен смисъл на изложеното от оценяващия ръководител.

Горното препятства установяването по безспорен начин налице ли са били обстоятелствата за поставяне оценка "неприемливо изпълнение" на оценявания служител. Не може да се установи от административната преписка дали служителят е изпълнил преобладаващата част от целите в индивидуалния си работен план на нивото на изискванията/критериите, определени в него, и дали евентуалното неизпълнение е в резултат от обстоятелства, зависещи от служителя, както и че служителят не е показал за преобладаващата част от компетентностите по дл. характеристика съответните знания, умения и поведение, т. е. че същите неотговарят на изискванията, предвид приложение №1 към чл. 15 от НУРОИСДА.

Липсата на конкретика и видимите противоречия при формирането на годишната оценка на Константинов, не води до възможност за обективно установяване наличието на кумулативно дадените предпоставки за поставяне оценка „неприемливо изпълнение“, и опорочава така поставената оценка от контролиращия ръководител.

При тези факти получената от служителя обща оценка при атестирането като съставена в нарушение на административнопроизводствените правила не обосновава прилагането на нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл от органа по назначаването.

Не се кредитират пространните доводи в касационната жалба. Със същите се цели да се допълнят празнотите в мотивната част на формулярите за оценка на наказаното лице, което е недопустимо.

Не е налице необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че решението на Административен съд София-град е валидно, допустимо и правилно и не са налице посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

Съобразно изхода на спора на И.К следва да се присъдят разноски по делото в размер на 700лв.-заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие с адвокат Р.И.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №6953 от 22.11.2017г., постановено по адм. дело №2568/2017г. по описа на Административен съд София - град.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“, гр. С., да заплати на И.К, [ЕГН], сумата от 700/седемстотин/ лева, разноски по делото за настоящата инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.