Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Агенцията по вписванията срещу решение № 1468 от 08.03.2017 г., постановено по адм. д. № 1077 по описа за 2015 г. на Административен съд София - град.

Изложените съображения за неправилно прилагане на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и чл. 42 от КСО са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответницата М.И от [населено място] е оспорила касационната жалба в писмен отговор.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд София - град е осъдил Агенция по вписванията да заплати на М.И от [населено място] сумата 9 000 (девет хиляди) лв., представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за периода от шест месеца на признатото за незаконно уволнение - от 28.05.2014 г. до 28.11.2014 г., заедно със законна лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска – 19.01.2015 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и сума в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лв., представляваща съдебни разноски по делото.

За да постанови решението си, Административен съд София – град е приел за безспорно установено, че през периода на незаконно прекратяване на служебното правоотношение от 28.05.2014 г. до 28.11.2014 г. държавният служител не е заемал друга длъжност по трудово и/или служебно правоотношение. Наличието на изплатено за същия период парично обезщетение за временна неработоспособност не е предпоставка за неоснователност на иска за присъждане на обезщетение за оставане без...