Образувано е по касационна жалба, подадена от постоянния секретар на МВнР,чрез процесуалния му представител юрк. Е.В, против решение № 4519/05.07.2017 г., постановено по адм. дело № 3889/2017 г. от Административен съд София-град. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК и се иска отмяната на съдебния акт. Прилагат се писмени доказателства.
Ответната страна – Н.Ц, в писмения си отговор оспорва касационната жалба. Излага съображения за липса на материална компетентност на издателя на процесния административен акт, което го прави нищожен, алтернативно - счита решението на съда за правилно и моли същото да бъде оставено в сила.
Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:
Касационната жаба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:
Пред първостепенния съд е оспорена заповед № ЧР-95-00-71/24.03.2017 г., издадена от постоянния секретар на Министерство на външните работи, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 1 ЗДСл. на Н.Ц – главен експерт в отдел „Консулско-правни въпроси, ЕС и Шенген“ на Дирекция „Консулски отношения“ при МВнР е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за нарушение на чл. 89, ал. 2, т. 2 ЗДСл – забава в изпълнение на служебните задължения.
Съдът е приел жалбата за основателна, а оспорвания акт – за незаконосъобразен. В мотивите си е посочил, че е издаден от компетентен административен орган, съгласно чл. 92, ал. 1 вр. чл. 6, ал. 2 ЗДСл.; в кръга на правомощията му по ЗДСл.; предписаната от чл. 97, ал. 1, изр. 1 писмена форма и съдържа реквизитите, посочени в чл. 97, ал. 1, изр. 2 ЗДСл., но при допуснати съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон.
Решението е валидно, допустимо и правилно, като краен резултат със следните коригиращи мотиви.
Възражението на ответника в настоящото производство, че оспорваната заповед е издадена от некомпетентен административен орган е основателно по следните съображения:
Съгласно чл. 5а от ЗДС (ЗАКОН ЗА ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА СЛУЖБА) Министерството на външните работи е организирано в генерални дирекции, дирекции и задгранични представителства. В генералните дирекции могат да се създават отдели, а в задграничните представителства могат да се създават служби. Министърът на външните работи ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика в областта на външната политика на Р. Б и международните отношения, като в тези му функции (по чл. 6, ал. 1), както и при разработването, координацията и осъществяването на конкретни политики и програми в изпълнение на политическата програма на правителството, бива подпомаган от заместник министрите. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Закона най-високата професионална дипломатическа длъжност в Министерството на външните работи е постоянният секретар. Постоянният секретар подпомага министъра при изпълнението на неговите функции по чл. 6, ал. 2 и изпълнява и други функции, възложени му с устройствения правилник на Министерството на външните работи или със заповед на министъра.
Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗДС (ЗАКОН ЗА ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА СЛУЖБА) министърът делегира с писмена заповед правомощия на заместник-министрите и определя техните функции. Съгласно ал. 3 на текста министърът на външните работи може да делегира на заместник-министър с писмена заповед правомощията си във връзка с възникването, изменянето и прекратяването на трудовите и служебните правоотношения с изключение на налагането на дисциплинарните наказания по чл. 59 от този закон и по чл. 90, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ). Съгласно чл. 14, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерство на външните работи (Приет с ПМС № 202 от 11.09.2013 г., обн., ДВ, бр. 80 от 13.09.2013 г., в сила от 13.09.2013 г.), министърът може да възложи на постоянния секретар своите правомощия или отделни свои правомощия във връзка със служебните и трудовите правоотношения на служителите в министерството освен в случаите, когато в закон е предвидено друго.
В специалния ЗДС (ЗАКОН ЗА ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА СЛУЖБА) изрично е предвидена възможността министърът на външните работи да делегира своите правомощия във връзка с възникването, изменянето и прекратяването на трудовите и служебните правоотношения на заместник–министър, с писмена заповед, като законодателят е посочил и изключенията от това правило, а именно: при налагането на дисциплинарните наказания по чл. 59 от този закон и по чл. 90, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ).
Правна възможност министърът да делегира своите правомощия във връзка с възникването, изменянето и прекратяването на трудовите и служебните правоотношения на постоянния секретар на министерството на външните работи специалният закон не е предвидил.
Тъй като общите разпоредби на ЗДСл. се прилагат само ако в специален закон не е предвидено „друго“, то в случая чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от ЗДСл. не намират приложение, като норми на общия закон, тъй като материалната компетентност на дисциплинарнонаказващият орган е определена от законодателя в нормата на чл. 7, ал. 3 от специалния ЗДС (ЗАКОН ЗА ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА СЛУЖБА).
Н.Ц е главен експерт в отдел „Консулско-правни въпроси, ЕС и Шенген“ на Дирекция „Консулски отношения“ при МВнР. Дирекцията е част от специализираната администрация на министерството, съгласно чл. 25, ал. 3, т. 16 от Устройствения правилник на Министерство на външните работи (Приет с ПМС № 202 от 11.09.2013 г., обн., ДВ, бр. 80 от 13.09.2013 г., в сила от 13.09.2013 г.). Следователно, дисциплинарно наказание „забележка“, предвидено в общата норма на чл. 90, ал. 1, т. 1 ЗДСл., може да му наложи органът по назначаването, който в случая е министърът на външните работи или зам. министърът при положение, че това правомощие му е делегирано с писмена заповед на министъра по арг. от нормата на чл. 7, ал. 3 от ЗДС (ЗАКОН ЗА ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА СЛУЖБА).
В процесния случай наказанието е наложено с акт на постоянния секретар на МВнР, който по изложените съображения е нищожен.
Тъй като с отмяната на административния акт е постигната целта на съдебния контрол, то обжалваното съдебно решение ще следва да бъде оставено в сила, без да се обсъждат останалите доводите на страните по същество.
Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4519/05.07.2017 г., постановено по адм. дело № 3889/2017 г. от Административен съд София-град. Решението е окончателно.