Производството е по чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на М.Г от [населено място], против решение № 7226/21.11.2016г., постановено по адм. д. № 6381/2016 г. по описа на Административен съд – София град/АССГ/.

Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение. Съображения в подкрепа на твърдяното касационно основание и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски.

Ответникът по касационната жалба –директора на Главна дирекция „Национална полиция“ГДНП-представляван от юриск.Петров оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт и прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора възнаграждение за адвокат.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява мотивирано становище за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение № 7226/21.11.2016г., постановено по адм. д. № 6381/2016 г. състав на АССГ е отхвърлил оспорването на М.Г срещу Заповед № 3286 д-1569/16.05.2016 година на директора на ГДНП, с която е отказано снемане на полицейската му регистрация № 1389/10.04.2006 година в РУ-Твърдица.

За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че М.Н писмено е поискал да му бъде снета полицейската регистрация. В хода на административното производство е извършена проверка от назначена комисия и резултатите от същата са обективирани в справка, изпратена до директора на ОД на МВР –Сливен, който от своя страна изготвил предложение до директора на ГДНП, с предложение– една от двете регистрации на Генов да бъде снета, а другата не - тъй като с влязла в сила присъда № 814/13.07.2006г., постановено по НОХД № 798/2006 г. по описа на РС-Сливен - същият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 323, ал. 1 НК, но на основание чл. 323, ал. 3 НК - не му е наложено наказание.

Директорът на ГДНП се съобразил с предложението и с оспореният акт отказал снемане на полицейската регистрация.

При тези факти първоинстанционния съд – изхождайки от разбирането, че в случая не е налице оправдателна, а осъдителна присъда, обосновал извод, че не е налице нито една от изчерпателно сочените в чл. 68, ал. 6 ЗМВР хипотези за де регистрация.

Решението е неправилно. Страните не спорят по фактите.

Спорен е въпросът – когато едно деяние е престъпление, но законът го обявява за ненаказуемо и не се ангажира наказателната отговорност по отношение на дееца - основание ли е постановената присъда срещу лицето за да бъде отказано снемане на полицейската регистрация.

Правната регламентация на извършаването на полицейска регистрация и снемането й се съдържа в чл. 68 от ЗМВР и в Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация. Легално определение на понятието "полицейска регистрация" е дадено в чл. 2 от цитираната Наредба, според което полицейската регистрация е дейност по обработване на лични данни на лицата по чл. 3, която се осъществява при условията на ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР) с цел защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Данните от полицейската регистрация се съхраняват и обработват в информационните фондове на Министерството на вътрешните работи (МВР) по чл. 28. Информационната дейност по тази наредба се осъществява по реда, определен в ЗМВР и в подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, като полицейската регистрация се извършва за всяко привличане на лице като обвиняем за извършено престъпление от общ характер, независимо от предишна такава, като се попълва нова карта за полицейска регистрация и се извършва ново фотографиране. Съгласно чл. 18 от Наредбата, полицейската регистрация се снема служебно или след писмено мотивирано искане на регистрирания или наследниците му.

Анализът на чл. 68 ЗМВР сочи, че при уреждане на хипотезите допускащи снемане на полицейската регистрация, законодателят е съобразил относимите предпоставки, при които отпада по отношение на конкретни лица необходимостта да бъде поддържана полицейската им регистрация, Две от тях са : когато наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда или лицето е освободено от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание;

В случая, действително наказателното производство по отноше-ние на Генов не е приключило с влязла в сила оправдателна присъда, но същият освен, че е освободен от наказателна отговорност, но и е останал по силата на закона - ненаказуем. Наказателент кодекс за редица престъпления, отчитайки спецификата им и изхождайки от ниската обществена опасност на деянието и дееца - изрично сочи, че деецът не се наказва.

Едно от тях е т. нар. „самоуправство“, ако след предупреждение от съответния държавен орган незабавно възстанови първоначалното фактическо положение/чл. 323, ал. 3 НК/- деецът не се наказва.

Именно така е процедирано и с касатора, като същият е признат за виновен, но е останал ненаказуем.

Съгласно легалното определение на „престъпление“ в чл. 9 НК - Престъпление е това общественоопасно деяние (действие или бездействие), което е извършено виновно и е обявено от Закон за наказуемо.

Затова, следва да се приеме, че след като деянието на Генов законът определил за ненаказуемо, то следва извода, че с постановената по отношение на него присъда се признава, че не е извършил престъпление.

В тази връзка е и разбирането застъпено в ТР №19/27.03.1974 година, по н. д.№12/74 година на ОСНК - където за аналогичен случай на ненаказуемост изрично е прието, „, ., че за да се постанови осъдителна присъда, необходимо е не само да се установи, че извършеното от виновния деяние съставлява престъпление, но и че е наказуемо. Затова, ако едно деяние съставлява престъпление, но по различни причини е обявено от Закон за ненаказуемо, както е например с деянията по чл. 18, ал. 3, чл. 105, ал. 2чл. 292 и др., за него не може да бъде издадена осъдителна присъда, независимо че е виновно извършено. А. щом присъдата няма осъдителен характер, не следва и да се регистрира в бюрото за съдимост“.

В ЗМВР са посочени целите на поддържането на полицейската регистрация като вид обработване на специфични лични данни – защитата на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред - за чието изпълнение обаче по никакъв начин не се изисква и поддържане на полицейска регистрация на лице, което е извършило деяние, което законът е обявил за ненаказуемо, отричайки по този начин характера му на престъпление.

По изложените съображения касационната жалба се явява основателна, а обжалваното решение на АССГ следва да бъде отменено на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. С оглед пълното изясняване на спора от фактическа страна, следва да се постанови друго решение по съществото му, с което се отмени като незаконосъобразна оспорената Заповед № 3286 д-1569/16.05.2016 година на директора на ГДНП, с която е отказано на Генов снемане на полицейска регистрация № 1389/10.04.2006 година в РУ-Твърдица.

Делото следва да се върне като преписка на административния орган за ново произнасяне, при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

С оглед изхода на спора, ответника следва да заплати на касатора сумата 859 лв. адвокатско възнаграждение и такси. С оглед естеството на спора и разглеждането му на две инстанции, същото не се явява прекомерно завишено.

По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ :

ОТМЕНЯ решение № 7226/21.11.2016г., постановено по адм. д. № 6381/2016 г. по описа на Административен съд – София град и вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Заповед № 3286 д-1569/16.05.2016 година на директора на ГДНП, с която на М.Г е отказано снемане на полицейска регистрация № 1389/10.04.2006 година в РУ-Твърдица.

Изпраща административната преписка на директора на Главна дирекция „Национална полиция“- за ново произнасяне съгласно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Национална полиция“ да заплати на М.Г сумата 859/осемстотин петдесет и девет /лева разноски.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.