Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по две касационни жалби против решение № 325/27.02.2017 г. по адм. дело № 611/2016 г. на Административен съд - Варна.
В касационната жалба на община В. се обжалва решението в осъдителната част. Твърди се, че в тази част решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат се доводи, че деактуването на имот не представлява административна дейност. Непредаването на владението е било в резултат на обезпечителна заповед на съда. С оглед на това се иска да бъде отменено в обжалваната част.
С втората касационна жалба „БГ Маркет“ ЕООД обжалва решението в отхвърлителната му част и в частта, с която е отхвърлено искането за разноски в пълния му размер, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Оспорва извода на съда, че представеният договор за наем не установява действителна наемна цена на имота. Иска да бъде отменено решението в тази част и претендира направените по делото разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба на община В. е допустима и основателна. Съдебният акт е постановен в нарушение на съдопроизводствените правила, на материалния закон и е необоснован. Неправилна е преценката за наличието на кумулативно предвидените елементи от фактическия състав на иска. Освен липсата на конститутивно действие на деактуването, е било налице основание за задържане на имота в изпълнение на обезпечителната заповед в производство по предявен отрицателен установителен иск. За отнетото право на ползване гражданският съд е определил обезщетение.
Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, и са процесуално допустими.
Административeн съд – Варна е бил сезиран с искова молба от „БГ Маркет“ ЕООД, с цена на иска 293 380 лева, представляваща обезщетение за това, че през периода от 01.03.2011 г. до 31.12.2011 г. е налице незаконосъобразно бездействие на кмета на О. В да изпълни задълженията си по чл. 64, ал. 1 от ЗОС, а именно: да деактува и предаде на собственика „БГ Маркет” ЕООД недвижим имот, находящ се в гр. В., ул. „Шейново“ № 18, представляващ ПИ с ид. № 10135.1507.231 по КККР - Варна, ведно с обезщетение за забава в размер на 136 082 лева от 01.03.2011 г. до датата на предявяване на исковата молба - 01.03.2016 г., както и законната лихва върху главницата от 293 380 лева, считано от датата на предявяване на иска – 01.03.2016 г.
С обжалваното решение съдът е осъдил община В. да заплати на „БГ Маркет“ ЕООД, сумата от 223 672 лева, представляваща обезщетение за вреди за времето от 01.03.2011 г. до 31.12.2011 г. – пропуснати ползи, причинени от незаконосъобразното бездействие на кмета на О. В да деактува и предаде владението върху посочения по-горе имот, представляваща неполучена наемна цена на имота за периода от 01.03.2011 г. до 31.12.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска /01.03.2016 г./ до окончателното плащане и ведно със лихва за забава в размер на 68 239, 66 лева за периода от 01.03.2013 г. до 29.02.2016 г.
Отхвърлил е исковата молба като неоснователна и недоказана в останалата й част до пълния претендиран размер от 293 380 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска /01.03.2016 г./ и до пълния претендиран размер от 136 082 лева.
Осъдил е О. В да заплати на „БГ Маркет“ ЕООД сумата от 5674, 12 лева, разноски в производството и възнаграждение за един адвокат.
Приел е в мотивите, че доказателствата по делото установяват наличието на всички елементи от състава на претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ. Съдът се е позовал на решение № 3312/10.03.2014 г. по адм. д. № 9768/2013 г. на ВАС и решение № 1024/14.07.2008 г. по адм. д. № 432/2008 г. на Административен съд – Варна, оставено в сила с решение по адм. д. № 9760/16.07.2009 г. по адм. дело № 13662/2008 г. на ВАС, и е приел за безспорно установено наличието на бездействие на кмета на О. В, изразяващо се в неизпълнението на задължението му по чл. 64, ал. 1 от ЗОС, да деактува и предаде процесния имот на собственика му. В мотивите е посочил, че ищецът е бил препятстван от ответника да ползва имота, включително и да го отдава под наем. Според съда, задължението на кмета за отписване от актовите книги и за предаване на имота на собствениците е за извършване на фактически административни действия и те са административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Мотивирал е, че обезщетяването на ищеца по реда на гражданското съдопроизводство за ползването на имота му от О. В, на основание разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД (ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ), не препятства и не изключва реализирането на отговорността на кмета на О. В и на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по реда на чл. 203 - 205 АПК.
Чрез експертиза съдът е установил, че пазарният наем за процесния имот за периода 01.03.2011 г. до 31.12.2011 г. е 223 672 лева, съответно за един месец е 22 367, 25 лева. Определен е също така и наем за периода 01.03.2011 г. до 31.12.2011 г. по приходен метод /инвестиционен подход/ в размер на 207 243 лева.
Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон.
От фактическа страна по делото е установено, че с решение № 979/18.12.2007 г. по адм. д. № 464/2007 г. на Окръжен съд – Варна, на основание чл. 1 от ЗВСВОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, е било възстановено на Д.В, В.П, Б.Д, К.К, Ц.В, Е.И и А.С правото на собственост върху недвижим имот, представляващ дворно място находящо се в гр. В., ул. „Шейново“ № 18, съставляващо имот пл. № 16 в кв. 6 по плана на 8-ми подрайон на града с площ 723 кв. м., а по план от 880 кв. м., ведно с находящата се в мястото масивна сграда.
С нотариален акт № 57, т. ІІ, д. № 290/16.01.2008 г. имотът е бил продаден на „БГ Маркет“ ЕООД. С молба вх. № РД-8-94-Б/2/16.01.2008 г. до кмета на Варна, Б.Д е поискал да бъде отписан имота на основание чл. 64, ал. 1 ЗОС и да се предаде владението на имота на възстановените собственици. След като молбата му не е била уважена, той е предявил иск срещу кмета на Варна по чл. 257 от АПК за отмяна на незаконосъобразното бездействие на кмета да деактува имота и им предаде фактическата власт върху него. С решение № 1024/14.07.2008 г. по адм. дело № 432/2008 г. на Административен съд - Варна, потвърдено с решение № 9760/16.07.2009 г. по адм. дело № 13662/2008 г. на ВАС, е осъден кмета на О. В да извърши действия по отписване от актовите книги и предаването на процесния имот, в едномесечен срок, считано от връщане на делото като преписка на О. В.
С молба № РД-8-612/15.07.2009 г. от „БГ Маркет“ ЕООД до кмет на О. В е поискано предаване на процесния имот.
С решение № 70/13.01.2012 г. по гр. д. № 118/2010 г. на Окръжен съд - Варна, потвърдено с решение № 107/01.06.2012 г. по в. гр. д. № 214/2012 г. по описа на Варненски апелативен съд и определение № 29/21.01.2013 г. по гр. д. № 911/2012 г. на ВКС, е отхвърлен предявеният от кмета на О. В срещу „БГ Маркет“ ЕООД отрицателен установителен иск, че дружеството не е собственик на процесния недвижим имот.
С Решение № 6/27.01.2014 г. по в. гр. д. № 399/2013 г. на Апелативен съд – Варна влязло в сила на 28.03.2014 г. и решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 99/14.06.2016 г. по гр. д. № 399/2013 г., влязло в сила на 30.07.2016 г. са отменени частично решения № 1217/10.06.2013 г. и № 1945/07.10.2013 г. по гр. д. № 1671/2012 г. на Окръжен съд – Варна и вместо тях е осъдена О. В да заплати на „БГ Маркет“ ЕООД сумата от 964 369, 85 лева обезщетение за ползване на процесния имот за периода 01.07.2009 г. – 01.08.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.08.2012 г.
Сключен е договор за наем на процесния имот между „БГ Маркет“ ЕООД и О. В за срок от 01.01.2014 г. до 31.12.2018 г. с месечна наемна цена – левовата равностойност към датата на плащане на 9460 евро.
При така установената фактическа обстановка неправилен е изводът на съда, че бездействието на кмета на община В. да деактува процесния имот, собственост на „БГ Маркет“ ЕООД, и да го предаде на собственика, е незаконосъобразно и то представлява административна дейност.
Обстоятелството, че имотът е останал във владение на община В. се дължи на признати в полза на общината обезпечителни мерки. С определение № 3240/01.10.2009 г. по гр. д. № 2375/2008 г. на Варненски окръжен съд е допуснато обезпечение на иск, предявен от кмета на община В. срещу собствениците на процесния имот за заплащане на сумата от 25 000 лв. на основание чл. 72, ал. 1 и 3 ЗС, чрез спиране на изпълнението по изп. д. № 147/2009 г. на ЧСИ З.Д.О е потвърдено с определение № 11.12.2009 г. по в. ч. гр. д. № 546/2009 г. на Апелативен съд - Варна. С определение № 2863 от 28.08.2009 г., постановено по същото дело, отново е допуснато обезпечение на иска чрез спиране на изпълнението по изп. д. № 147/2009 г. на ЧСИ З.Д за предаване на владението на процесния недвижим имот до влизане в сила на решението и право на задържане при внесена гаранция в размер на 20 000 лв. Определението е потвърдено с определение на Апелативен съд - Варна № 359/25.09.2009 г. по в. ч. гр. д. № 409/2009 г.
Посочените съдебни актове обосновават правото на община В. да не предава владението върху процесния имот на собствениците до приключване на спора за заплащане на подобренията в имота. От това следва изводът, че не липсата на деактуване на имота е била причина, за да не бъде предаден той във владение на собствениците му. Заведеното изпълнително дело означава, че собствениците са имали изпълнителен титул, за да претендират предаването на имота, но изпълнението е било спряно с посочените съдебни актове. При това е без значение обстоятелството дали процесният недвижим имот е бил актуван или деактуван като общински. Наличието на АОС не е пречка нито за воденето на ревандикационен иск, нито за образуването на изпълнително дело. Отказът да бъде предадено владението на имота е в резултат на заведените между страните по делото множество граждански спорове за подобренията в имота. Спорът за подобренията в имота е решен с решение № 120/13.07.2016 г. по гр. д. № 334/2015 г., към което не са представени доказателства дали е влязло в сила. Независимо от това, от приложените доказателства е видно, че допуснатите обезпечения по гражданските дела са препятствали предаването на владението на имота от община В. на собствениците му за процесния период - 01.03.2011 г. до 31.12.2011 г.
Не се установява по делото основанието за предявената претенция по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради това че актуването и деактуването на един имот като общински не е административна дейност, а вътрешноведомствен акт. Това е дейност по регистриране и отчитане на имотите, общинска собственост. След като има валиден титул за собственост, „БГ Маркет“ ЕООД е разполагало с правната възможност да предяви осъдителния иск по чл. 108 ЗС, за да получи фактическата власт върху имота.
При тези съображения решението на Административен съд - Варна следва да бъде отменено в осъдителната му част. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което следва да бъде решен по същество.
Предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ от „БГ Маркет“ ЕООД срещу община В. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Не е налице незаконосъобразно бездействие на община В. да предаде процесния имот на дружеството. О. В е задържала владението върху имота въз основа на признатото и от съда право. От друга страна, непредаването на имота не представлява по своя характер административна дейност, която общината е била задължена да извърши. По тези съображение решението в отхвърлителната му част е правилно и законосъобразно. Поради недължимост на претенциата по основания иск, недължими са и акцесорните претенции за лихви.
Пред първа инстанция община В. е направила искане за присъждане на разноски, което следва да бъде уважено в размер на 250 лв. и за юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде присъдено в размер на 200 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр чл. 144 АПК, чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 325/27.02.2017 г. по адм. дело № 611/2016 г. на Административен съд – Варна в ЧАСТТА, с която община В. е осъдена да заплати на „БГ Маркет“ ЕООД сумата от 223 672 лева, представляваща обезщетение за вреди за времето от 01.03.2011 г. до 31.12.2011 г. – пропуснати ползи, причинени от незаконосъобразното бездействие на кмета на О. В да деактува и предаде владението върху недвижим имот, находящ се в Варна, ул. „Шейново“ № 18, представляващ имот с ид. 10135.1507.231 по КККР - Варна с площ 888 кв. м., пл. № 16 в кв. 6 по кадастралния план от 1965 г., с площ от 880 кв. м., идентичен с ПИ 1064 по кадастралния план от 2003 г., с площ от 891 кв. м., ведно с находящата се в дворното място масивна сграда с ид. 10135.1507.231.1 по КККР - Варна, представляваща неполучена наемна цена на имота за периода от 01.03.2011 г. до 31.12.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска /01.03.2016 г./ до окончателното плащане и ведно със лихва за забава в размер на 68 239, 66 лева за периода от 01.03.2013 г. до 29.02.2016 г., както и в ЧАСТТА, с която е осъдена община В. да заплати на „БГ Маркет“ ЕООД разноски по делото в размер на 5674.12 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БГ Маркет“ срещу община В. иск за сумата от 223 672 лева, представляваща обезщетение за вреди за времето от 01.03.2011 г. до 31.12.2011 г. – пропуснати ползи, причинени от незаконосъобразното бездействие на кмета на О. В да деактува и предаде владението върху недвижим имот, находящ се в Варна, ул. „Шейново“ №18, представляващ имот с ид. 10135.1507.231 по КККР - Варна с площ 888 кв. м., пл. № 16 в кв. 6 по кадастралния план от 1965 г., с площ от 880 кв. м., идентичен с ПИ 1064 по кадастралния план от 2003 г., с площ от 891 кв. м., ведно с находящата се в дворното място масивна сграда с ид. 10135.1507.231.1 по КККР-Варна, представляваща неполучена наемна цена на имота за периода от 01.03.2011 г. до 31.12.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска /01.03.2016 г./ до окончателното плащане и ведно със лихва за забава в размер на 68 239, 66 лева за периода от 01.03.2013 г. до 29.02.2016 г.
О. Б. У. искането на „БГ Маркет“ ЕООД за присъждане на разноски по делото.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА „БГ Маркет“ ЕООД, ЕИК 103935220, да заплати на община В. направените по делото разноски в размер на 250 лв./двеста и петдесет лева/ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв./двеста лева/.
Решението е окончателно.