Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационната жалба на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане /АСП/ против решение № 280 от 12. 07. 2017 г. по адм. д. №187/2017 г. на Административен съд - Монтана. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил в съвкупност доказателствата по делото и е достигнал до неправилен извод за дължимост на обезщетение поради недопускане до изпълнение на заеманата от служителя А.М длъжност, на която е възстановен съгласно влязло в сила съдебно решение. Според касатора служителят с поведението си е създал пречки да бъде възстановен на заеманата от него длъжност. Иска отмяна на решението. Претендира разноски.

Ответникът А.М, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба. Иска присъждане на съдебни разноски съгласно приложен списък.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:

Първоинстанционният съд е установил, че А.М е заемал длъжността директор на Дирекция "Социално подпомагане" - Лом. Безспорно е, че със заповед № ЧР-279/ 07.11. 2014 г. на изпълнителния директор на АСП служебното правоотношение е прекратено, считано от 07.11.2014 г., поради влязла в сила присъда от 05.11. 2014 г. по НОХД №273/2013г. по описа на РС - Лом. Безспорно е, че с решение по адм. д. №609/ 2014 г. на Административен съд - Монтана, влязло в сила на 30.03.2016 г., заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е отменена.

Методиев е подал искане вх. №94АА-65/ 07.4.2016 г. до изпълнителния директор на АСП за възстановяване на заемана от него длъжност преди прекратяване на служебното правоотношение „директор на Дирекция "Социално подпомагане" - Лом. Между страните не е било спорно, че...