О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5188

гр. София, 13.11.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

изслуша докладваното от съдия С. Н. гр. дело № 1487/2023 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК

Образувано е по касационна жалба на ТП ДЛС „ЧЕРНИ ЛОМ“ - ПОПОВО, чрез процесуален представител адв. А. К. от АК - Р., против решение № 137 от 23.11.2022 г. по въззивно гр. д. № 222/2022 г. по описа на Окръжен съд - Търговище. С обжалваното решение въззивният съд отменя Решение № 134 от 10.06.2022 г., постановено по гр. д. № 889/2021 година по описа на Районен съд - Попово, в частта му, в която съдът е отхвърлил предявения от ЕТ „ДОБРУДЖА-С. С. срещу ТП ДЛС „ЧЕРНИ ЛОМ“ - ПОПОВО иск за сумата над 2 683.89 лв. до пълния предявен размер от 11 280.20 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от диви свине - унищожени на неустановена дата през м. ноември 2016 г. 80.962 дка посеви от пшеница в имот по БЗС с №27259-6-2, целият с обща площ от 355.1 дка, находящ се в землището на с. Еленово, общ. Попово, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.11.2016 г., до изплащане на задължението, както е отменено решението и в частта за присъдените разноски по компенсация, вместо което е уважен иска за тази разлика, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.11.2016 г., до изплащане на задължението, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЛОД. Първоинстанционното решение е потвърдено в останалата му част, с която искът е бил уважен за сумата 2 683.89 лв. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.11.2016 г., до изплащане на задължението. Въззивният съд е осъдил съответно ответника да заплати на ищеца сумата от 1 621.21 лева разноски в първоинстанционното производство и сумата от 1071.93 лева разноски във въззивното производство.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което първоначалният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски за всички съдебни инстанции.

Като основания за допускане на касационното обжалване с изложението по чл, 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба са посочени чл. 280, ал. 1, т. 1 и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Поставя се следният материалноправен въпрос: Разпоредбите на ЗОСИ не следва да се прилагат при определяне (разпределяне) на отговорността между земеделски производители и юридически лица, стопанисващи дивеча, за щети, нанесени на земеделски земи от дивеч, тъй като мерките за защита на земеделските земи, които трябва да се вземат от земеделските производители, не са ясно установени и регламентирани. По този въпрос се сочи противоречие на обжалваното решение с Решение № 50146/25.11.2022 г. по гр. д. № 677/2022 г. на ВКС, I г. о. - основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Отделно се твърди очевидна. неправилност на обжалвания съдебен акт.

От ответната страна по касационната жалба и ищец в производството - ЕТ „ДОБРУДЖА-С. С. , редовно уведомен за постъпилата касационна жалба, не е депозиран отговор по делото.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като прецени данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е допустима: подадена е в срок от легитимирано лице и срещу решение на въззивен съд по гражданско дело, подлежащо на касационно обжалване с цена на иска над 5 000 лв.

Съдът е бил сезиран с предявен от ЕТ „ДОБРУДЖА-С. С. срещу ТП ДЛС ’’ЧЕРНИ ЛОМ” - ПОПОВО иск с правна квалификация по чл. 79 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД). В исковата молба ищецът е твърдял, че е земеделски производител, който обработва земеделски земи в землището на с. Еленово, общ. Попово. През стопанската 2016/2017 г. ищецът засял имот по БЗС с №27259-6-2с обща площ от 351 дка с пшеница. През месец ноември на 2016 г. установил, че върху засятата площ има нанесени щети от диви животни, като посевите били изровени. По този повод на 22.11.2016 г. ищецът депозирал заявление под № 3760 от същата дата до Директора на РДГ-град Шумен с искане за съдействие и установяване на нанесените щети. В тази връзка със заповед № 413/06.12.2016 г. била назначена комисия. Комисията извършила оглед на място, като с протокол от 22.03.2017 г. установила, че 80 дка от посева с пшеница, или 22,8% от общата засята площ, е изцяло унищожена от дивеч. След приключване на съответната стопанска година, в счетоводството на ЕТ били направени изчисления, относно сторените разходи и получените добиви от компрометирания масив, засят с пшеница в с. Еленово и се установило, че щетата за ЕТ възлиза на 10 000 лева. До съда е отправено искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв., представляваща пазарната стойност на добива от пшеница (от 80 дка), от който ищецът е лишен в резултат на причинени щети от дивеча, върху засети със пшеница площи в посочения имот, ведно със законната лихва от датата на констатиране на нанесените щети върху посевите 22.11.2016 г. до окончателното изплащане на задължението. В хода на първоинстанционното производство по искане на ищеца съдът с протоколно определение от 18.05.2022 г. е приел изменение на иска чрез неговото увеличение, като същият да се счита предявен за 11 280.20 лв.

Ответникът е оспорил като неоснователен предявения срещу него иск, като в отговора на исковата молба е възразил, че отговорност на ищеца е да опазва собственото си имущество. Такива данни по делото обаче липсвали. Според ответника не били представени никакви доказателства, че претендираните вреди са причинени от диви прасета. Направено е възражение, че претенцията е погасена по давност. От друга страна, ответникът е твърдял, че е изпълнил всички необходими мерки, предвидени от ЗЛОД, а вредите, причинени на ищеца са били в следствие на неговото бездействие.

Въззивното решение е постановено при формиране на мнозинство от двама от членовете му, като съдията-докладчик по делото е подписал същото с особено мнение, приложено с решението, с което е заел различна позиция по спора. Доколкото становището на мнозинството от членовете на съдебния състав формира взетото решение, то преценката за наличие на предпоставките за допустимост на същото се прави именно с оглед изложените от мнозинството на състава мотиви, а не тези по особеното мнение.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел за установено, че в резултат на действие от диви свине около 20% от площта на засятата с пшеница нива на ищеца е била изровена и са му причинени щети, изразяващи се в невъзможност от тази част на нивата да се получат добиви.Няма спор по делото, че ищецът е земеделски производител, който обработва земеделски земи в землището на с.Еленово, общ. Попово, като през стопанската 2016/2017 г. е засял имот по БЗС с №27259-6-2 с обща площ от 351 дка с пшеница. През месец ноември на 2016 г., при установяване, че върху засятата площ има нанесени щети от диви животни като посевите били изровени, е депозирал на 22.11.2016 г. заявление под № 3760 до Директора на РДГ-град Шумен с искане за съдействие и установяване на нанесените щети. Със заповед № 413/06.12.2016 г. била назначена комисия, която извършила оглед на място и с протокол от 22.03.2017 г. установила, че 80 дка от посева с пшеница или 22.8% от общата засята площ е изцяло унищожена от дивеч.

Не били спорни по делото, а и се установявало от приетите доказателства, че процесният имот попада в териториалния обхват на ответното ДЛС „Ч. Л. . Същото е сключило договор с третото лице помагач „ТЕРЕСТРА - БЪЛГАРИЯ“ ООД за отстрел на дивеч, като през 2016 г. планът за отстрел на дива свиня е бил преизпълнен. През същата 2016 г. ответникът е поддържал 10 броя хранилки и 796 дка дивечови ниви, закупил е определено количество фураж, конкретизирано в приложената на л. 32 справка.

По спорните по делото въпроси, въззивният съд е приел следното:

По въпроса дали са причинени вреди от диви животни в стопанисваната от ищеца нива и от какъв характер, съдът е приел, че е доказано около 20% от площта на засятата с пшеница нива да е била изровена именно от диви свинете, мотивирайки този извод с доказателственото значение на показанията на свидетелите К. и К. относно вида животно, причинило щетата.

По обобщения въпрос как следва да се разпредели отговорността за вреди от диви животни върху селскостопанска продукция съгласно чл. 78 във връзка с чл.80, т.3 от ЗЛОД, относим към това, дали ответникът носи отговорност за нанесените в процесиите ниви щети от диви свине, респ. изпълнил ли е ответникът всички необходими предписания с цел да няма навлизане на диви свине в ниви на земеделски производители, и от друга страна можел ли е ищецът, чрез предприемане на определени действия от негова страна да избегне навлизането на диви свине в неговите ниви, решаващият съд е формирал изводите си въз основа на приложимите към спора разпоредби на чл.67, чл.78, чл.79, чл.80 и чл.82 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД). Дал правна квалификация на иска като такъв по чл.79, ал.1 ЗЛОД, и е приел, че по делото са установени елементите от вземането за обезвреда по него, защото отговорността за щети, нанесени от дивеча в ловностопанските райони на земеделски култури, се носи от лицата, стопанисващи дивеча в ловностопанските райони, установено е по предвидения в чл.82 ЗЛОД ред (съставен протокол на назначената комисия, имащ характер на официален свидетелстващ документ), че част от нивата на ищеца е била изровена и са му причинени щети, изразяващи се в невъзможност от тази част на нивата да се получат добиви, че изравянето е причинено от диви свине. По въпроса дали е установено ищецът да е изпълнил мерките по чл. 78, ал. 2 от ЗЛОД (мерките, предвидените в Закона за опазване на селскостопанското имущество /ЗОСИ/, Закона за горите /ЗГ/ и в други нормативни актове мерки с цел ограничаване на щети, които може да нанесе дивечът), въззивният съд е приел, че ЗГ е неприложим, доколкото процесната нива не се намира в горска територия, ЗОСИ като закон е създаден при действието на други икономически условия и с цел да се опази селскостопанското имущество от повреди, унищожаване, разпиляване, кражби и присвоявания, поради което посочените в чл. 78, ал. 2 от ЗЛОД мерки, не са ясно установени и регламентирани, за да може съдът да прецени изпълнявани ли са те от ищеца или не. Поради това е изследвал въззиният съд дали в случая ищецът е предприел мерки за опазване на процесната нива от набези на диви свине, в която насока е установил, че в двора му е монтирано газово оръдие, целящо да произвежда шум за плашене на дивеча, същата роля играели и пиратките, които се хвърлят, за да предизвикат шум и светлина, от която да се плаши дивеча, служители на ищеца редовно са обикаляли нивите. Обсъдено е, че реално работещо средство се оказва единствено електрическият пастир - заграждане на имота по определен начин и прилагане на къс високоволтов електрически импулс, който отблъсква животните, но то е счетено да е удачен вариант за по-малки площи, и да е видимо неоправдано изграждане на такъв тип ограда и инвестициите за такова средство при обща площ на блока от около 355 дка. За неоснователно е прието възражението на ответника, че е налице хипотезата на чл.80, т. 5 ЗЛОД, тъй като процесната нива е в близост до общинска мера, която се ползва за пасище на домашни животни, защото е установено по делото, че общинското пасище не е в съседство с процесната нива, а с пасище, собственост на ищеца, което е заградено с електропастир. По тези съображения е форзмиран краен решаващ извод, че ищецът е положил необходимите усилия, за да ограничи щетите от диви животни, и не е налице хипотезата на чл. 80, т. 3 от ЗЛОД, при което на ищеца не се следва обезщетение. Според този изход на спора съдът е определил и отговорността за разноските.

При това съдържание на мотивите на въззивното решение не следва извод, че са налице сочените от касатора-ответник основания за допускане на касационното обжалване, по следните съображения :

Съобразно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г„ ОСГТК, касаторът следва да посочи правен въпрос, по който да бъде селектирана касационната жалба. Правният въпрос следва да е свързан с предмета на делото и да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. ВКС може единствено да уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, респ. от касационната жалба, като липсата на такъв относим за делото въпрос е пречка за допускане касационното обжалване. По отношение на този правен въпрос като общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, трябва да е посочена и да е налице някоя от допълнителните (специални) основания (предпоставки), предвидени в чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК, като наличието на общото и допълнителното основание за селекция са кумулативно изискуеми.

В приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК касаторът е формулирал в изложението си не правен въпрос по смисъла на горепосоченото тълкувателно решение, а своя интерпретация-обобщение, при това не съвсем коректно, на част от мотивите на въззивния съд относно мерките, които трябва да вземат земеделските производители, поради което не е налице общото основание за селекция по чл.280, ал.1 ГПК, като касационната инстанция не може сама да извлича и да формулира относим и обуславящ правен въпрос от изложението или касационната жалба, както е изяснено в горепосоченото ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК. Противно на заложеното разбиране от касатора в така формулирания от него, като въпрос, извод, въззивният съд не е отрекъл приложението в случая на ЗОСИ, а е посочил, че мерките по чл.78, ал.2 от ЗЛОД, която разпоредба препраща към ЗОС, ЗГ и други нормативни актове, не са ясно установени и регламентирани, за да прецени дали ищецът ги е изпълнил или не, като е съобразил и факта, че ЗОИС е приет при други икономически условия и с конкретна цел по чл.1 от него. Некоректно касаторът прави извод, че така съдът на практика освобождава от отговорност земеделските стопани и в конкретния случай цялата отговорност пада върху ЮЛ, стопанин на дивеча, защото въззивният съд в случая не е приел, че само поради причиняване щети по процесната нива от диви прасета ответникът носи отговорност за обезщетяването им, а е направил и преценка дали ищецът е предприел адекватни действия, за да опази нивата си от набези на диви животни, (макар да не е посочил дали те са регламентирани в нормативен акт и в кой), съответно е изложил мотиви защо непредприетото от него ограждане на процесната нива от 335 дка е било неподходящо, и така е заключил, че ищецът е положил грижата на добър стопанин, което от своя страна обуславя липсата на пречка по смисъла на чл.80, т.3 ЗЛОД същият да получи обезщетение от ответника. Дали фактическите изводи на въззивния съд са обосновани и се подкрепят от доказателствата по делото, е въпрос, който не може да се проверява във фазата по чл.288 ГПК, защото има отношение към правилността на решението по смисъла на чл.281 ГПК и може да се преценява едва в производството по чл.290-293 ГПК. Същевременно не е налице и специфичното основание за селекция, защото не се установява противоречие на сега обжалвания съдебен акт със соченото от касатора решение № 50146/25.11.2022 г. по гр. д. № 677/2022 г. на ВКС, I г. о. и даденото с него разяснение, макар и не като отговор на въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, а при направен извод за очевидна неправилност при преценката по конкретното дело за наличие на отрицателната предпоставка по чл.80, т.3 ЗЛОД. Даденото с това решение на ВКС разяснение по приложимата норма н ачл.80, т.3 ЗОСИ е, че извън предвидената в ЗОСИ възможност за общинска полска охрана като мярка по този закон, която обаче се осъществява от общината или окръжния аграрно-промишлен комплекс, или възлагане на такава охрана от самия земеделския производител, когато тя не е осъществена по предвидения в ЗОСИ начин, земеделският производител трябва да избере и други подходящи мерки, при отчитане особеностите на съответния район, които да отблъснат и предотвратят набези на диви животни, и които мерки по правилата на науката и формалната житейска логика да дадат целения резултат при нормална за съответния регион популация на съответния вид диви животни. В това друго решение на ВКС са изброени примерни такива други подходящи мерки, извън физическа охрана по ЗОСИ, които други мерки също не са посочени в ЗОСИ, и следва да се съобразяват дали биха били ефективни с оглед особеностите на местността - като използване на препарат за отблъскване на диви животни, поставяне на огради, на електрически пастири. В случая въззивният съд е направил такава преценка на предприетите от ищеца действия за прилагане на други такива мерки по опазване на процесната нива, които мерки не са изрично посочени в нормативен акт, поради което не е процедирал в противоречие с това решение на ВКС.

Предвид дължимата служебна проверка за наличието на основание по смисъла на чл.280, ал. 2 ГПК, както и с оглед изрично въведеното от касатора оплакване за очевидна неправилност на обжалваното решение, не се констатира вероятност за наличие на такива пороци. Въззивното решение е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск. Същото не повдига и съмнение за очевидна неправилност, която да е установима от съдържанието на самия акт, без да са необходими допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. Липсва видимо тежко нарушение на закона (законът не е приложен в неговия обратен смисъл, не е приложена несъществуваща или отменена правна норма), както и съдебният акт не е явно необоснован, вследствие допуснати нарушения на основни съдопроизводствени правила или на правилата на формалната логика.

С оглед изхода на спора касаторът няма право на възмездяване за разноски в касационното производство, насрещната страна не е заявила искане за разноски в касационното производство и съдът не дължи произнасяне по такива съгласно чл.81 ГПК. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ гражданско отделение, на основание чл. 288 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 137 от 23.11.2022 г. по въззивно гр. д. № 222/2022 г. на Окръжен съд - Търговище.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: