О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 268гр. София, 27.04.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

АННА БАЕВА

изслуша докладваното от съдия Анна Баева т. д. № 2732 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. И. А., представляван от адв. Я. С., срещу решение № 1532 от 03.07.2017г. по в. гр. д. № 5251/16г. на САС, ГО, 10 състав, с което, след отмяна на решение № 5408 от 28.06.2016г. по гр. д. № 1595/2015г. на СГС, I ГО, 10 състав, е отхвърлен предявеният от него иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ отм. против ЗД [фирма] за обезщетяване на неимуществени вреди за сумата над 60 000 лева до 150 000 лева, ведно със законната лихва от 29.09.2014г., и касаторът е осъден да заплати на ЗД [фирма] сумата 1800 лева – държавна такса и сумата 300 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че въззивният съд не е отчел в пълнота тежестта и вида на травматичните увреждания на ищеца, имащи правната характеристика на седем самостоятелни средни телесни повреди в резултат на процесното ПТП, което е довело до несправедливо занижаване на присъденото застрахователно обезщетение. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличие на основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните материалноправни...