Производство по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 798 от 21.06.2017г. по гр. д. №422/2017г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено решение № 435 от 22.12.2016г. по гр. д.№ 629/2016г. на Карловски районен съд и вместо това е отхвърлен предявения от Потребителна кооперация „Напредък-96”- [населено място] против [община] иск за установяване правото на собственост на основание давностно владение в периода от 1969г. до настоящия момент върху поземлен имот с площ 2592 кв. м., находящ се в [населено място], представляващ УПИ VІІ-Н. в кв. 4 по плана на селото.

Касационната жалба е подадена от ищеца Потребителна кооперация „Напредък-96”. Поддържа се, че решението е неправилно - съдът е пропуснал да обсъди съществени елементи от фактическата обстановка и необосновано е приел, че не са изпълнени условията за прилагане на придобивната давност. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се повдигат въпроси във връзка с характеристиките на владението и изводите на съда, че фактическата власт е била скрита и не е афиширана спрямо досегашния собственик. Според касатора тези изводи не почиват на съвкупната преценка на доказателствата и съдът не е изпълнил задължението си да подложи на обсъждане събраните доказателства и да изгради изводите си, без да пропуска някои от тях.

Ответникът [община] в писмения си отговор моли да не бъде допускано касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.

Ищцовата кооперация излага в исковата молба, че спорният поземлен имот е отчужден пред 60-те години за нуждите на кооперацията и върху него е построен магазин за търговия на дребно. Имотът се владее от кооперацията необезпокоявано в последните петдесет години, вписан е в активите й от 1969г. и тя плаща данъци за него. Когато решила да се снабди с документ за собственост и поискала от общината издаване на необходимите документи, бил съставен акт за общинска собственост, което предизвикало предявяване на иска.

Видно от Протокол от 17.07.1969г. Комисия по § 85 ППИНМ е извършила оценка на местата, които се отчуждават за „Н.” по плана на [населено място], а именно части от имот пл. № 42, 43 и 46, които се включват в парцел VІІ-Н.. В протокола е отразено, че уличната и дворищната регулация са влезли в сила. В разписния лист към плана за тези имоти срещу имената на собствениците е отразено, че се отчуждават.

Съставеният от [община] акт за частна общинска собственост е от 03.12.2014г. с посочено правно основание § 42 ПЗР ЗИД ЗОбС. През 2016г. е одобрено изменение на ПУП и от УПИ VІІ-Н. са образувани два нови поземлени имота - УПИ VІІ-площад и озеленяване и УПИ Х-обществено обслужване. Срещу това изменение кооперацията е възразила.

Приложени са две исторически справки за Потребителна кооперация „Напред” за установяване съществуването на кооперацията от 1937г., за извършените преобразувания и промяна на наименованията й в течение на годините до настоящия момент. Видно, че през 1967г. е извършено вливане в Градската потребителна кооперация „Н.”- К..

Разпитаните свидетели сочат, че имотът е бил отчужден, магазинът е построен от кооперацията, ползва се от нея и никой не е имал претенции. Свидетелката В. е наследник на един от собствениците на терена и разказва, че след 1965г. имотът, който представлявал нива, невлязла в ТКЗС, е бил взет, за да прави Н. магазин. Свидетелката С. е била 22 г. магазинерка в магазина и също установява, че земята е била отчуждена от собствениците й, за да се построи магазина; имената на кооперацията са се сменяли, но магазина и имота са били винаги нейни и никой не е оспорвал.

Първоинстанционният съд е приел, че от 1969г. кооперацията осъществява спокойно и непрекъснато владение върху имота, заедно с владението и ползването на магазина, за който не се спори, че е на нейна собственост. Намерил е за неприложима разпоредбата на чл. 86 ЗС, съдържаща забрана за придобиване на вещи, държавна собственост, защото по делото няма данни имотът да е бил собственост на държавата. По отношение на съставения от общината акт за общинска собственост съдът е изтъкнал, че той има декларативен характер и не е удостоверено валидно придобивно основание в полза на общината.

Въззивният съд е достигнал до противоположни изводи. Намерил е, че не е доказано извършено надлежно отчуждаване на имота по действащия тогава ЗПИНМ. По отношение на давностното владение е счел, че свидетелите не сочат по какъв начин кооперацията е осъществявала фактическа власт върху поземления имот. Освен това, фактическата власт е установена във връзка с ползването на магазина и представлява държане, при което презумпцията на чл. 69 ЗС е опровергана. За да започне да тече придобивна давност е било необходимо да се извърши промяна в намерението, която да намери външна проява чрез действия, които отричат правата на досегашния собственик. Тъй като доказателства за такива действия липсват, то искът е приет за неоснователен.

При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК съдът намира, че такива са налице.

От изложението на касатора може да бъде уточнен правен въпрос, който е от значение за изхода на спора, а именно: дали фактическа власт върху поземления имот има характеристиките на владение, ако е установена въз основа на предприета процедура по отчуждаване през 60-те години за нуждите на кооперация и върху него е изграден магазин, собственост на кооперацията, който тя ползва по предназначение. Доколкото съдебна практика не е посочена, а цитираната в решението на въззивния съд визира фактическа власт, установена на правно основание - договор, така че не е относима към настоящия случай, то касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Към настоящето дело е присъединено ч. гр. д. №3991/2017г., което касае произнасяне на съда по разноските по реда на чл. 248ГПК. Предвид обусловения характер на отговорността за разноски от изхода на спора, то частната жалба ще бъде разгледана с решението по чл. 290 ГПК.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение 798 от 21.06.2017г. по гр. д. №422/2017г. на Пловдивски окръжен съд по касационната жалба на Потребителна кооперация „Напредък-96”- [населено място], ЕИК[ЕИК].

УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 327, 50 лв.

При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.

След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: