№221

София, 26.04.2018 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА КРАСИМИР ВЛАХОВ

като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 4824 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 10776 от 16.06.2017 г. на Ц. А. З. и В. Н. З.-К. чрез пълновощника им адвокат И. Л. против решение № 678 от 24.03.2017 г. по гр. д. № 3761/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което Ц. А. З. и В. Н. З.-К. са осъдени на основание чл. 109 ЗС да предоставят на [фирма] достъп до северната част на неговия имот ПИ 58030.111.57 по плана на новообразуваните имоти на м.Ж., [населено място] чрез премахване на масивната двукрила порта с дървена конструкция и размери 3.64 м на 2.10 м, разположена на източната стена на стоманобетонния мост над р.Селска /Г./, граничещ в северната си част с имот 58030.111.57.

[фирма], [населено място] е подало чрез пълномощника си адвокат Р. Д. писмен отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:

Въззивният съд е приел за основателни доводите във въззивната жалба на ищеца за непълнота на доклада по чл. 146 ГПК, указал е доказателствената тежест, допуснал е събиране на исканите доказателства на основание чл. 266, ал. 3 ГПК...