О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№.256

гр. София, 25.04.2018 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на десети април, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№3163 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], Република Турция срещу решение №№160 от 12.06.2017 г. по в. т.д.№459/2-16 г. на АС Пловдив. С решението в обжалваната му част след частична отмяна на решение №52 от 04.02.2016 г. по т. д.№582/2013 г. на ОС Пловдив, са отхвърлени исковете на [фирма], Република Турция срещу [фирма] за заплащане на мораторно обезщетение в размер на 42 543.32 щатски долара за периода 05.02.2010 г. – 07.08.2013 г., дължимо за забава в изпълнение на задължение по фактура №102174/02.02.2010 г. и в размер на 2 168.57 щатски долара за периода 28.05.2010 г. – 07.08.2013 г., дължимо за забава в изпълнение на задължение по фактура №102579/27.05.2010 г.

В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост, като в изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по формулирани въпроси, за които се твърди наличие на селективното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Ответникът по касация - [фирма] /н/, с предишно наименование [фирма] не заявява становище.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима...