№ 182

София, 17.01.2025 год.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател:Мими Фурнаджиева

Членове:Велислав Павков

Десислава Попколева

като разгледа докладваното от съдия Попколева гр. дело № 3141 по описа за 2024 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. П. П., чрез пълномощника й адв. Т. против решение № 180/17.04.2024 г. по в. гр. д. № 97/2024 г. на Окръжен съд Плевен в частта, с която като е отменено частично решение № 1626/17.11.2023 г. по гр. д. № 1843/2023 г. по описа на Районен съд Плевен, е отхвърлен предявения от касатора против Д. Ц. Р., иск с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД за признаване за установено, че договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 8, том 2, рег.№ 1312, дело № 127 от 2022 г. на нотариус И. И., с рег. № 007 на НК, с район на действие Плевенски районен съд, е нищожен досежно 5/36 ид. части от дарение недвижим имот и е отхвърлено искането за отмяна на основание чл.537, ал.2 ГПК на посочения нот. акт за дарение на недвижим имот, като неоснователно.

Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и насочена е срещу въззивното решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което се явява допустима.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон – чл.42, ал.2 и чл.26, ал.4 ЗЗД, като се поддържа, че последната норма не е приложима в случаите на превишаване пределите на представителната власт, както и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в предоставяне на възможност на...