ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 189/17.01.2025

Гр. София, 10.01.2025 г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: В. А.

АТАНАС КЕМАНОВ

като разгледа докладваното от съдия А. К. ч. гр. д.№ 4705 по описа на ВКС за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на М. Ц. В., чрез процесуалния представител адвокат Т. Д. от ПАК, срещу определение № 15239 от 01.10.2024 г. по в. ч. гр. д. № 34/2024 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено определение № 21480/23.05.2024 г. по гр. д. № 56618/2023 г. на Софийския районен съд. С последното е прекратено на основание чл. 129, ал. 3 ГПК производството по предявения от частната жалбоподателка ревандикационен иск срещу А. В. Ц., поради неотстраняване в срок на указаните нередовности на исковата молба.

Жалбоподателката поддържа становище за незаконосъобразност на въззивното определение и иска същото да бъде отменено.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към частната касационна жалба се поддържа, че са налице основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1. Дали може да се приеме за редовно връчване на съобщение, което е връчено на лице, което е не е от кръга на домашните на адресата и не живее на адреса.

2. Какви са доказателствените средства и процесуалния ред за оспорване на връчване на съдебни книжа и оспорване презумпцията за материална доказателствена сила на официален свидетелстващ документ - съдебна призовка, подписано от ненадлежно законово определено лице.

Поддържа се, че приетото от въззивния съд по въпросите противоречи на практиката на ВКС, обективирана в определение Определение № 2386 от 07,08.2023 г. по ч. гр. д. № 2611/2023 г. на ВКС, ІІІ г. о. и Определение № 4453 от 29.12.2022 г. по ч. гр. д. № 4632/2022 г. на ВКС, І г. о.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивния съд.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че производството по делото е образувано по предявен от жалбоподателката срещу А. В. Ц. ревандикационен иск. Констатирано е, че с разпореждане от 23.04.2024 г. първоинстанционният съд е указал на ищцата да се запознае с подадения отговор на исковата молба и в едноседмичен срок да заяви дали поддържа предявения иск по чл. 108 ЗС като в случай, че поддържа иска, в същия срок да впише исковата молба, като представи доказателства за това по делото.Ищцата е предупредена, че при неизпълнение на указанията за вписване на исковата молба в срок, същата ще бъде върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. Посочено е, че съобщение за тези указания е изпратено на адреса на ищцата, като същото е получено на 12.05.2024 г. от пълнолетно лице от адреса, което е приело и подписало съобщението със задължение да го предаде на ищцата. На 22.05.2024 г. ищцата е депозирала молба по делото, с която е представила пълномощно за адвокат Т. Д.-М. и сключен с нея договор за правна помощ от 25.04.2024 г., като е поискала съобщенията до нея да бъдат изпращани на адреса на упълномощения адвокат.На същата дата е подадена и молба от адвокат Д.-М., с която е поискано продължаване на срока за изпълнение на указанията, дадени с разпореждането от 23.04.2024 г.

Въззивният съд е приел, че съгласно задължителните указания на ТР № 3 от 19.07.2010 г. на ОСГК на ВКС, по тълк. д. № 3/2009г., изискването за вписване на искова молба не е изискване за редовност на исковата молба по смисъла на чл. 127 ГПК, но неизпълнението на изричното указание на съда за вписване на искова молба по чл. 114 ЗС, е основание за нейното връщане, на основание чл.129, ал. 3 ГПК.Посочено е, че в конкретния случай, в указания от първоинстанционния съд срок за вписване на исковата молба, ищцата не е предприела каквито и да е действия по вписване на същата.За неоснователни са приети доводите на жалбоподателката за липса на редовно връчване на дадените указания за вписване на исковата молба. Изложени са съображения, че съгласно приложения по делото отрязък от съобщението, същото е редовно връчено на ищцата по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК - на пълнолетно лице от адреса, което се е подписало в разписката със задължение да предаде на адресата. Посочено е, че съгласно чл. 46, ал. 4 ГПК, с получаването на съобщението от другото лице се смята, че връчването е извършено на адресата. Пред районния съд не е заявено искане за възстановяване на срока за изпълнение на тези указания, с твърдението, че ищцата е отсъствала от адреса или че не е могла да узнае своевременно за връчването.Констатирано е, че в рамките на предоставения за изпълнение на указанията срок, изтекъл на 20.05.2024 г., липсват предприети от ищцата каквито и да е действия по изпълнение на указанията, като в този срок не е заявено и искане за продължаване на срока за изпълнение на указанията. Изложени са мотиви, че подадената след изтичане на срока молба от 22.05.2024 г. не е основание за продължаване на срока, тъй като съгласно чл. 63, ал. 1 ГПК определените от съда срокове могат да бъдат продължени от съда, при наличието на уважителни причини, само ако искането е заявено преди изтичане на първоначално определения срок.Въз основа на това е формиран извод, че след като дадените указания не са изпълнени и исковата молба не е вписана, съдебното производство подлежи на прекратяване на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

Допускането на касационното обжалване на въззивното определение е обусловено от посочване от страна на касатора /частния жалбоподател/ на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната частна жалба до разглеждане в случая не са налице.

Първият формулиран в изложението въпрос не може да обоснове допускане на касационното обжалване на въззивното определение, тъй като същия не кореспондира с конкретните факти по делото.Въззивният съд е приел, че страната е била редовно уведомена по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК за дадените с разпореждане от 23.04.2024 г. указания за вписване на исковата молба, както и за последиците от неизпълнението им, чрез пълнолетно лице от адреса, както е отбелязано и в самото съобщение.Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1 ГПК, когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме като книжата могат да бъдат връчени на всяко едно от посочените в чл. 46, ал. 2 ГПК трети лица, включително и на живеещо на адреса пълнолетно лице, без да е необходимо същото да е част от домакинството на страната. Призовката до ищцата е била получена от пълнолетно лице от адреса, със задължение да я предаде.Призовката е изготвена по образец съгласно Наредба № 7/2008г. и съдържа изричен текст, че получилият се задължава да предаде призовката на адресата.Изпълнени са изискванията на чл. 46 ГПК.При наличието на тези факти, законът урежда презумпция, че връчването е извършено на адресата съгласно чл. 46, ал.4 ГПК.Ищцата е имала възможност да обори тази презумпцията единствено по реда на молба за възстановяване на срока.В случай на отсъствие или невъзможност за своевременно узнаване на връчването е следвало да иска възстановяване на пропуснатия срок за вписване на исковата молба, което не е сторено, както правилно е констатирал и въззивният съд, поради което следва да се зачетат последиците на презумпцията за редовно връчване, доколкото не е оборена в производство по чл. 64 ГПК.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че по въпроса не е обосновано и поддържаното от касатора допълнително основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като цитираните в изложението съдебни актове касаят различни от настоящата хипотези, а именно връчване на лице от домашните на различен от посочения от страната адрес и връчване чрез друго лице, което е заинтересовано от изхода на делото, в разрез с разпоредбата на чл. 46, ал. 3 ГПК.

Не е налице основание за допускане на касационното обжалване и по втория формулиран в изложението въпрос, тъй като същият не е бил предмет на обсъждане от въззивния съд и не е намерил отражение при постановяване на съдебния акт, поради което не представлява обща предпоставка за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 15239 от 01.10.2024 г. по в. ч. гр. д. № 34/2024 г. на Софийския градски съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател:

Членове: