О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 45

Гр. София, 23 април 2018 г.

Върховният касационен съд и Върховният административен съд на Република България, в закрито заседание на 12.04.18 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ТАНЯ КУЦАРОВА

МИРА РАЙЧЕВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №41/18 г., намира следното:

Производството е по чл. 135, ал. 4 АПК.

Повдигнат е спор между Районен съд Лом и Административен съд Монтана за подсъдността на жалба, подадена от Ю. К. в качеството му на управляващ и представляващ [фирма], [населено място] против мълчалив отказ на началника на о. с.по з./ОСЗ/, [населено място] за изпълнение на административна услуга – регистриране на договори за отдаване под наем на земеделски земи по заявление Вх. №1942/7.08.17 г. и заявление – допълнение по чл. 71, ал. 5 ППЗСПЗЗ от същата дата.

Първоначално делото по жалбата е заведено под №570/17 г. в административен съд Монтана, който с определение от 16.01.18 г. е приел, че спорът не му е подсъден. Посочил е, че процесният случай попада в изключението на пар. 19 от ПЗР на ЗИДАПК, който въвежда специални правила за родовата подсъдност на дела с предмет административни актове, издадени по реда на ЗСПЗЗ и отказите за издаването им и тази подсъдност не може да се изменя по волята на страните или на административния орган. Процесният отказ е на поземлен орган, при и по повод упражняване на правомощията му на такъв за водене на регистър на земеделските имоти, уредени изрично в специалния закон – чл. 37б, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 60, ал. 6, т. 12 от ППЗСПЗЗ. Отказът по предмет и естество попада в приложното поле на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, затова при определяне на компетентния...