Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А.К от [населено място], чрез процесуалния му представител адв.. И, против решение № 446 от 08.12.2017г., постановено по адм. дело № 553/2017г. по описа на Административен съд – гр. В. Т, с което е отхвърлена жалбата на А.К срещу Заповед № 1849 от 03.07.2014г. на Кмета на община Г. О, с която одобрено частично изменение на ПУП - план за регулация и план за застрояване, предвиждащо промяна на уличната регулация на УПИ VІ - за жилищно строителство, кв. 213 по плана на ЦГЧ на гр. Г. О, като част от улица с о. т. 552 – 319 - 318 се придава към него и се определя допълващо застрояване за нова сграда с обществено - обслужващи функции при запазване на устройствените показатели на зоната, съгласно изработения проект.

В касационната жалба жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона – отменително основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Твърди неправилност на изводите на съда относно това, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и че същата съответства на материалния закон. Твърди, че липсват фактически и правни основания за издаване на заповедта, както и че посочените такива не съответстват на издадения акт. Иска отмяната на оспореното решение и постановяване на друго, с което да се отменя заповедта. Претендира разноски.

О. К на община Г. О с отговор на касационната жалба и представено становище по съществото на спора твърди неоснователност на касационната жалба.

Ответникът С.К, чрез процесуалните си представители, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението.

Ответникът Ц.М, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението.

Ответниците И.Х, С.К, Д.Д, П.Д, Ж.М, Г.Т, Й.М, С.С, И.Д, К.Д, М.Ч, Е.Д, Ю.Б, А.М, С.К, П.Д, М.М, И.К, Е.Ц, И.Ц, И.К, Н.И, М.А, С.Р, И.Н и Ц.А, [Фирма 1], М. Раммелт, М.Х и Х.Х, не изразяват становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество, е неоснователна.

За да постанови оспореното решение АС – гр. В. Т е приел, че при издаване на оспорената пред него заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е, че заповедта е издадена от компетентен орган, съдържа предвидените по закон реквизити и съответства на материалния закон. Установил е, че в настоящия случай са били налице предпоставките по § 17 ал. 1 от ДР на ЗУТ, при наличието на изграден временен строеж по реда на ЗТСУ, същият да придобие траен градоустройствен статут, като процедурата е започнала по инициатива на собственика на временния строеж С.К в предвидените в § 17 от ДР на ЗУТ срокове. Установил е, че временният строеж е изграден законно с надрежни разрешения и не е налице незаконен строеж. Приел е, че за да придобие траен градоустройствен статут временният обект, е било необходимо да бъде изменен подробният устройствен план в насока, приета с оспорената заповед. Приел е, че тъй като по отношение на тези случай е налице празнота в закона и съгласно чл. 134 от ЗУТ не е предвидено основание за изменение на влезнал в сила, то е налице хипотезата на чл. 127 ал. 2 от АПК и съдът не може да откаже правосъдие, поради липса на правна норма. Приел е, че след като в закона е предвидена възможност определение строежи да придобият траен градоустройствен статут, то съответно следва да се приеме, че е допустимо и изменение на ПУП, за упражняване на това право. Приел е, че след като са налице предпоставките по § 17 от ДР на ЗУТ, обекта да получи траен градоустройствен статут, то законосъобразно административният орган е процедирал в тази връзка и оспореното изменение на подробния устройствен план.

Решението е правилно като краен резултат, но по различни от изложените от първоинстанционния съд мотиви.

Налице е норма, уреждаща конкретния случай, а именно § 17 ал. 2 от ДР на ЗУТ, според която „По решение на областния управител или на общинския съвет, взето в 6-месечен срок от влизане в сила на този закон, могат да се допуснат процедури за изменение на действащ подробен устройствен план с цел временни строежи по ал. 1 да получат траен устройствен статут в съществуващите им размери и вид“. В конкретния случай е процедирано изменение на ПУП именно в хипотезата на § 17 ал. 2 от ДР на ЗУТ, като процедурата е започнала в предвидения срок във връзка с § 17 ал. 1 от ДР на ЗУТ. От доказателствата се установява, че е налице решение на Общинския съвет – Г. О № 617 от 2001г. по § 17 ал. 1 от ДР на ЗУТ, във връзка с което е процедирано и спорното изменение на подробния устройствен план, с оглед получаването на траен градоустройствен статут на временния обект, разрешен по чл. 120 ал. 4 от ЗТСУ отм. , Спазени са изискванията на закона и изменението на плана е процедирано в съответствие със закона.

С тълкувателно решение № 3/1975г. на ОСГК на ВС е прието, че мотивите на административния акт могат да се съдържат и в съпътстващи документи, а именно в административната преписка и в настоящия случай е налице именно тази хипотеза. Макар и в оспорената заповед като основание за изменение на плана да са посочени разпоредбите на чл. 134 ал. 2 т. 3 и 6 от ЗУТ, видно от административната преписка се е развило ясно производство по § 17 от ДР на ЗУТ. В тази връзка не се установява нарушение от категорията на съществените, тъй като мотивите, правните и фактически основания за изменението на плана, се установяват безспорно от административната преписка, че са били налице условията по § 17 от ДР на ЗУТ за изменение на плана.

Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски.

Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 446 от 08.12.2017г., постановено по адм. дело № 553/2017г. по описа на Административен съд – В. Т. РЕШЕНИЕТО е окончателно.