Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 36, ал. 3 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ).

Образувано е по касационна жалба на С.Д, съдия в Административен съд - Враца, подадена от пълномощника й адв. Ю.Д, против решение № 2800 от 06.03.2018 г. по административно дело № 11800/2017 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), постановено от тричленен състав от шесто отделение на ВАС, с което е: 1) отхвърлена жалбата й срещу решение по т. 24.1 и решение по т. 24.2 от протокол № 15/11.04.2017 г. от заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС); 2) осъдена да заплати на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 (двеста) лева. Наведените от касатора доводи за неправилност на съдебния акт са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Исканията са за отмяна на обжалваното съдебно решение и на потвърдените с него решения на СК на ВСС, като се излагат подробни съображения за неправилно тълкуване на правните норми на чл. 169, ал. 5 от ЗСВ и на § 205, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ (ДВ, бр. 62 от 2016 г.., в сила от 09.08.2016 г., доп., бр. 76 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г., изм. и доп., бр. 49 от 2018 г.).

Ответникът по касационната жалба – Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Топалова, в писмено становище и в съдебно заседание аргументира позиция за неоснователност на касационната жалба и моли за отхвърлянето й. Обосновава теза, че тричленният състав на Върховния административен съд правилно е приложил разпоредбите, регулиращи процесния случай, и е съобразил, че Съдийската колегия на ВСС се е произнесла позитивно по първото искане, направено от жалбоподателката, а именно да бъде разкрита бройка в Административен съд – Враца и да бъде върната на съдийска длъжност там, докато искането да бъде назначена в Административен съд - София-град е направено при условията на евентуалност. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Посочва, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон - чл. 169, ал. 5 от ЗСВ във връзка с § 205, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ. Предлага поради наличието на касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК съдебното решение да бъде отменено и на основание чл. 173, ал. 2 във връзка с чл. 228 от АПК преписката да се върне на административния орган с указания по прилагане на закона.

Върховният административен съд в петчленен състав на Втора колегия, като взе предвид наведените доводи и доказателствата по делото, намира следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 36, ал. 3 от ЗСВ и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на оспореното решение за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, жалбата е основателна.

От данните по делото е видно, че С.Д от 03.01.2007 г. до 26.03.2017 г. вкл. е изпълнявала длъжността „административен ръководител – председател на Административен съд – Враца, като след изтичането на вторият й мандат, на 14.03.2017 г. е избран нов председател на този съд, който е встъпил в длъжност на 27.03.2017 г. Със заявление до СК на ВСС с вх. № ВСС-3890/15.03.2017 г. Димитрова е посочила, че желае да остане на длъжност „съдия“ в Административен съд – Враца след встъпването на новия административен ръководител, а с оглед нецелесъобразността от разкриването на нова щатна длъжност за съдия в този съд поради ниската му натовареност, то желае да бъде преназначена на такава длъжност в Административен съд – София-град (АССГ), който е сред най-натоварените в страната. В ново заявление до СК на ВСС с вх. № ВСС-3890/29.03.2017 г. Димитрова е уточнила искането си, като е посочила, че желае да бъде назначена в Административен съд – София-град, където има свободни щатни бройки. С последващо заявление до СК на ВСС – вх. № ВСС-3890/10.04.2017 г., Димитрова отново и изрично е уточнила, че желае да бъде преназначена на длъжност „съдия“ в АССГ. Несъобразявайки това, с решение от 10.04.2017 г. Комисията по атестирането и конкурсите (КАК) към СК на ВСС е предложила на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет да върне С.Д на заеманата преди избора й за административен ръководител длъжност „съдия“ в Административен съд – Враца и да остави без уважение исканията на Димитрова за преназначаване на основание чл. 169, ал. 5 от ЗСВ в Административен съд – София-град и за преместване по реда на чл. 194 от ЗСВ, също в АССГ. С обжалваните пред тричленния състав на ВАС решения от 11.04.2017 г. СК на ВСС по т. 24.1 на основание чл. 169, ал. 5 от ЗСВ във връзка с § 205 от ПЗР на ЗСВ е върнала С.Д на заеманата преди избора й за административен ръководител длъжност - „съдия“ в Административен съд – Враца, считано от датата на встъпване в длъжност на новия административен ръководител на Административен съд - Враца, а по т. 24.2 е оставила без уважение искането на Димитрова за преназначаването й на основание чл. 169, ал. 5 от АПК в Административен съд – София-град, поради възстановяването й на разкритата с решение на Пленума на ВСС по пр. №12/06.04.2017 г. по т. 24 длъжност „съдия“ в Административен съд - Враца. Същевременно по т. 24.3 от протокола от заседанието на 11.04.2017 г. СК на ВСС е открила процедура за преназначаване на магистрати по реда на чл. 194 от ЗСВ от Административен съд – Враца в Административен съд – София-град. На заседанието си колективният кадрови орган подробно е обсъдил обстоятелствата около заявлението на Димитрова от 15.03.20017 г., както и предложението на КАК относно формулирането на диспозитива на решението, като по същество е игнорирал и не е взел предвид изричните последващи уточнения на заявителката, че моли да бъде преназначена в Административен съд – София-град.

За да не уважи сезиралата го жалба срещу процесните решения на СК на ВСС от адресата им, тричленният състав на Върховния административен съд е формулирал решаващ извод, че оспорените пред него решения на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет са издадени от компетентен орган, при спазване на изискването за форма и на административнопроцесуалните правила, както и в съответствие с материалния закон и с целта на закона. В мотивите на проверявания съдебен акт е отразено, че С.Д е искала да бъде назначена в Административен съд – Враца, а в условията на евентуалност – в Административен съд – София-град. Като обстоятелство от съществено значение за случая е посочено, че съдия Димитрова е претендирала възстановяване (връщане) на длъжност съдия в АССГ, която не е заемала към момента на назначаването й за административен ръководител – председател на Административен съд – Враца. Изложени са съображения, че разпоредбата на чл. 169, ал. 5 от ЗСВ не създава задължение за кадровия орган да преназначи заявителката на длъжност в различен съд, по избор на съдията, и, че след освобождаване от длъжността административен ръководител и заместник на административен ръководител лицата се връщат на заеманата преди избора или на равна по степен длъжност, освен в случаите, когато са били назначени от по-ниско ниво на орган на съдебната власт, като същата нормативна уредба се прилага по отношение на неприключилите фактически състави и висящите правоотношения. Допълнително е посочено, че не е предвидена от закона хипотеза, при която магистратът може да се върне по свой избор в друг орган на съдебна власт, различен от този, в който е работил преди назначаването си за административен ръководител. В обжалваното решение са изложени и твърдения, че възможността за преминаване в различен орган на съдебна власт след приключване на мандата се изключва изрично от § 205, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ, като не се предвижда възможност по избор на магистрата да бъде назначен в друг орган на съдебната власт по негово желание без провеждането на съответната конкурсна процедура.

Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо (постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, а произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му), но неправилно, понеже страда от порока материална незаконосъобразност. Тричленният съдебен състав неправилно е тълкувал разпоредбите на чл. 169, ал. 5 от ЗСВ и на § 205, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ.

Съгласно разпоредбата на чл. 169, ал. 5 от ЗСВ, след освобождаване от длъжността административен ръководител и заместник на административен ръководител лицата се връщат на заеманата преди избора или на равна по степен длъжност, освен в случаите, когато са били назначени от по-ниско ниво на орган на съдебната власт. Съгласно чл. 46 от ЗНА (ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) (ЗНА) разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Р. Б. В случая нормативната уредба е предвидила изрична възможност за магистратите, които са били административни ръководители, да бъдат назначени на равна по степен длъжност, като в нормата не се съдържа законова забрана това да в друг орган на съдебната власт. Използването на съюза „или“ предполага тълкуване на разпоредбата според точния й смисъл, а именно наличие на алтернатива (а не на евентуалност) при назначаването на магистрата, заемал длъжността административен ръководител, т. е. да бъде върнат на същата длъжност, която е изпълнявал преди изпълнение на ръководните функции, или да бъде назначен на равна по степен длъжност (ако, разбира се, има такава възможност). В случая такава възможност безспорно е била налице – в АССГ, който според данните от официалната статистика е най-високо натовареният измежду административните съдилища в страната, е имало незаети щатни съдийски бройки, докато в нисконатоварения Врачански административен съд не е имало свободен съдийски щат, който е бил създаден именно, за да бъде назначена С.Д на него (и то при изрично и двукратно уточнено заявление в насока, че искането е за АССГ), а след като това се е случило, веднага е била открита процедура по чл. 194 от ЗСВ за преназначаване на магистрати от Административен съд – Враца в Административен съд – София-град (!?).

Както бе посочено и по-горе, съгласно чл. 169, ал. 5 от ЗСВ, след освобождаване от длъжността административен ръководител и заместник на административен ръководител лицата се връщат на заеманата преди избора или на равна по степен длъжност, освен в случаите, когато са били назначени от по-ниско ниво на орган на съдебната власт. Преди избора за длъжността „административен ръководител – председател“ на Административен съд - В. С. Д е заемала длъжността „съдия“ в Районен съд - Враца. Връщането на равна по степен длъжност, при съобразяване с изключението по ал. 5 на чл. 169 от ЗСВ и с позоваване на чл. 163, т. 3 от ЗСВ може да се осъществи на съдийските длъжности равни по степен: съдия в окръжен съд, съдия в административен съд, съдия във военен съд, съдия в специализирания наказателен съд. Приложимата законова разпоредба не сочи района на съда. С аргумент от разпоредбата на § 205, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗСВ, съдия, който към датата на влизане в сила на този закон заема длъжност административен ръководител на орган на съдебната власт, след приключване на мандата може да остане на длъжност съдия, прокурор или следовател в същия орган на съдебната власт, в който е заемал длъжността административен ръководител. Разпоредбата е диспозитивна и създава правна възможност, както за органа да реши, така и за лицето да поиска да остане в същия орган на съдебната власт, в който е заемало длъжността административен ръководител. От съдържанието на уточненото заявление на Димитрова явства, че тя е заявила изрично и недвусмислено желанието си да заеме длъжността „съдия“ в АССГ, като е мотивирала заявлението си със служебни и лични основания, но СК на ВСС при приемането на обсъжданите решения не е разгледала и обсъдила доводите й във връзка с нежеланието да остане в Административен съд - Враца.

Проблем при тълкуването на нормата на ал. 5 от чл. 169 на ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) представлява използването на глагола „връща“ при осъществяване на втората хипотеза, което е видно и от протокол № 15 от 11.04.2017 г. от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, на което са приети процесните решения. Въпросът е поставен и от членовете на СК на ВСС при обсъждане на случая на Димитрова, а именно, как би било възможно тя да бъде „върната“ на длъжност „съдия“ в Административен съд - София-град, при положение, че същата никога не е заемала длъжност там. Тези колебания на СК на ВСС при гласуване на заявлението (уточнено с последващи заявления) на С.Д не намират разумно обяснение през призмата на чл. 13 от АПК, озаглавен от законодателя „последователност и предвидимост“, тъй като, видно от протокол № 15/11.04.2017 г., при гласуването на т. 23 от същото заседание е решено на основание на същите разпоредби - чл. 169, ал. 5 от ЗСВ във връзка с § 205, ал. 1 от ПЗР на ЗСВ, назначаването на Т.Е, изпълняваща функциите „административен ръководител-председател” на Административен съд - Бургас, на длъжност „съдия” в Окръжен съд - Бургас – гражданско отделение, по нейна молба. Случаят е идентичен, като тук е намерено решение на проблема и в диспозитива е използвана думата „назначава“, като съдия Евтимова е преместена, след като е изпълнявала функцията административен ръководител в Административен съд – Бургас, в друг орган на съдебната власт, а именно в Окръжен съд – Бургас. Д. и да се приеме, че законодателят е използвал неточна формулировка при изработване на разпоредбата на чл. 169, ал. 5 от ЗСВ, то тази непрецизност може да бъде преодоляна чрез правилата за тълкуване на правните норми, а именно, че смисълът при втората алтернативна хипотеза на същата, т. е. при определяне на равна по степен длъжност в друг орган на съдебната власт е не възстановяване, а назначаване.

Относно тълкуването на § 205, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ следва да се посочи, че на основание на същата разпоредба съдия, прокурор или следовател, който към датата на влизане в сила на този закон заема длъжност административен ръководител на орган на съдебната власт, след приключване на мандата може да остане на длъжност съдия, прокурор или следовател в същия орган на съдебната власт, в който е заемал длъжността административен ръководител. В случая законодателят е използвал глагола „може“, което води до заключението, че тази разпоредба не е с императивен характер, тъй като думата „може“ предполага възможност, способност за извършване на някакво действие, но не вменява задължение за същото. Напротив, така цитираната разпоредба е диспозитивна и създава правна възможност, както за органа да реши, така и за лицето да поиска да остане в същия орган на съдебната власт, в който е заемало длъжността административен ръководител. Следователно неправилно първоинстанционният съд е приел, че съгласно тази разпоредба не се предвижда възможност за магистрата да бъде назначен в друг орган на съдебната власт, тъй като същата не съдържа подобно правно основание, значение или смисъл. Нещо повече, създаването й е обусловено от наличието на случаи, в които магистрат от по-нискостоящ в съдебната йерархия орган на съдебната власт е оглавявал като административен ръководител стоящ по-горе в йерархията орган на съдебната власт, и след изтичане на мандата/мандатите му, без тази норма по силата на чл. 169, ал. 5 от ЗСВ този магистрат би следвало да се върне в долустоящият съдебен орган, без да може да остане като редови магистрат в този орган, в който е бил административен ръководител. Очевидно е, че процесният случай категорично не попада в тази хипотеза.

Преназначаването без конкурс на съдии, прокурори и следователи е изключително в правомощието на съответната колегия на ВСС, съгласно разпоредбите на чл. 130а, ал. 5, т. т. 1, 5 и 6 от Конституцията на Р. Б и чл. 30, ал. 5, т. т. 1, 5 и 7 от ЗСВ. Процедурата по чл. 169, ал. 5 от ЗСВ не е конкурсна процедура, имаща за цел кариерната реализация на магистратите, а при нея следва да се постигне баланс в правосъдната дейност, да се улесни достъпа до съд на обществото. В производството по чл. 169, ал. 5 от ЗСВ, в рамките на предоставените й властнически правомощия за обезпечаване на достъпа до съд, съответната колегия на ВСС при съобразяване с изискванията на същата разпоредба, постановява своите актове в условията на оперативна самостоятелност. Съгласно чл. 169, предложение второ от АПК, при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е спазил изискването за законосъобразност. Несъмнено не кореспондират с целта на закона и на Актуализираната стратегия за съдебна реформа - да бъде оптимизирана съдебната система чрез създаване на по-равномерно натоварване между различните органи на съдебната власт и по този начин постигане на баланс в правосъдната дейност (която следва да бъде осъществявана в разумен срок), действията на кадровия орган по създаване на нов щат в нисконатоварен съд, назначаване на бившия административен ръководител на този щат, вместо във желания от лицето високонатоварен съд (и то при наличие на незаети съдийски длъжности в последния), и веднага след това откриване на процедура за преместване на магистрат от слабо натоварения в много натоварения съд. Обстоятелствата, които СК на ВСС е следвало и е била длъжна да има предвид при произнасянето си по заявлението на Димитрова, но не го е сторила, са уточненото искане от магистрата, натовареността на съответните органи на съдебната власт, наличието към момента на искането на свободна длъжност, а ако се разкрива нова длъжност, то в кой съд е обосновано и наложително това да стане. Посоченото процедурно нарушение, допуснато в административното производство, е от категорията на съществените, защото, ако не бе допуснато, вероятно кадровият орган щеше да приложи друг подход и да стигне до други решения при произнасянето си по искането на заявителката.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира за основателни поддържаните и пред тричленния съдебен състав доводи на касатора за нарушение на процесуалните изисквания и на материалния закон, както и на законовата цел при издаване на процесните решения от СК на ВСС, като изводите в проверяваното съдебно решение, опровергаващи тази незаконосъобразност на административния акт, не могат да бъдат споделени. За пълнота следва да се посочи, че решение № 14278 от 22.12.2016 г. по административно дело № 11947/2016 г. на Върховния административен съд, на което се е позовал решаващият съдебен състав в подложеното на касационна проверка по настоящото дело решение, не е относимо към процесния случай, тъй като то касае искане за преназначаване на по-висока длъжност от заеманата към момента на назначаване за административен ръководител на съответния орган на съдебната власт, и то по друг ред – този на чл. 194 от ЗСВ.

По тези съображения и при установеното наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предложение първо от АПК (неправилност поради нарушение на материалния закон) обжалваното решение на тричленния състав на ВАС, VI отделение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да се постанови отмяна на решенията по т. 24.1 и по т. 24.2 от протокол № 15/11.04.2017 г. от заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет като незаконосъобразни поради наличието на отменителните основания по чл. 146, т. т. 3, 4 и 5 от АПК (съществено нарушение на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона), а на основание чл. 173, ал. 2 във връзка с чл. 228 от АПК преписката трябва да бъде върната на кадровия орган за ново произнасяне по заявлението на С.Д до СК на ВСС от 15.03.2017 г., уточнено с последващи заявления от 29.03.2017 г. и от 10.04.2017 г., съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в настоящите мотиви.

При този изход на спора акцесорната претенция на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение няма основание да бъде уважена, а касаторът не е претендирал разноски.

Мотивиран така, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, РЕШИ :

ОТМЕНЯ решение № 2800 от 06.03.2018 г. по административно дело № 11800/2017 г. по описа на Върховния административен съд, постановено от тричленен състав от шесто отделение на ВАС, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ решение по т. 24.1 и решение по т. 24.2 от протокол № 15/11.04.2017 г. от заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, и ВРЪЩА делото като преписка на СК на ВСС за разрешаване на въпроса по същество съобразно дадените в мотивите на настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.