Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите против решение № 72 от 06.03.2017 г., постановено по адм. дело № 6 по описа за 2017 г. на Административен съд – В. Т, в частта, с която е отменен мълчаливият отказ на Изпълнителният директор на НАП да се произнесе по заявление от 05.12.2016 г. за възстановяване и на служба в ТД на НАП – В. Т и преписката му е изпратена за произнасяне при спазване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона.
Изложените съображения за неправилно прилагане на чл. 58, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 100, ал. 2 от ЗДСл са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.
Ответницата П.Н от [населено място], обл. В. Т, е оспорила касационната жалба в писмен отговор.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:
Производството пред Административен съд – В. Т е образувано по жалба на П.Н от [населено място], обл. В. Т, с искане за прогласяване нищожността на заповед № ЗЦУ-235 / 01.03.2016 г., издадена от Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП)на основание чл. 100, ал. 2 от ЗДСл, с която жалбоподателката е била временно отстранена от работа и с искане за отмяна на мълчаливия отказ на Изпълнителния директор на НАП да се произнесе по заявлението на жалбоподателката за отмяна на цитираната заповед и за допускането й до работа като началник отдел „Селекция“, Дирекция „Контрол“...