Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда" 2007 - 2013 г. и главен директор на Главна дирекция "Оперативна програма Околна среда", при Министерство на околната среда и водите, против Решение № 231/30.06.2017 г., постановено по адм. дело № 130/2017 г., по описа на Административен съд В. Т, с което е отменено негово решение за определяне на финансова корекция от 03.02.2017 г., с което на О. А е определена финансова корекция в размер от 14 164, 20лв., представляваща 5% от стойността на сключен договор № 150/04.04.2014 г. с изпълнител "М и М Фрут" ООД в размер на 283 284 в. без ДДС, съответстваща на сумата от 14164, 20 лева и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което жалбата против оспорения административен акт бъде отхвъпрлена като неоснователна. Претендира разноски.

Ответникът - О. А, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд В. Т е отменил по жалба на О. А решение на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда" 2007 - 2013 г. и главен директор на Главна дирекция "Оперативна програма Околна среда", при Министерство на околната среда и водите, с което е отменено негово решение за определяне на финансова корекция от 03.02.2017 г., с което на О. А е определена финансова корекция в размер от 14 164, 20лв., представляваща 5% от стойността на сключен договор № 150/04.04.2014 г. с изпълнител "М и М Фрут" ООД в размер на 283 284 в. без ДДС, съответстваща на сумата от 14164, 20 лева и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението.

За да постанови този резултат съдът е приел, че не се установява извършването на посоченото в акта нарушение на чл. 69, ал. 1, т. 2 от ЗОП отм. , Приел е, че липсват мотиви за обективна възможност констатираните нарушения да имат или да могат да имат финансово отражение от една страна и от друга страна липсва установена причинно - следствена връзка между обективната възможност за увреждане на бюджета на фонда, чрез който е частично финансиран бенефициера по Договор за безвъзмездна финансова помощ и тези нарушения. Освен това проектът, по който О. А е бенефициер на безвъзмездно финансиране, не е финансиран 100% от средствата на ЕФРР, а само с 85% средства от този фонд. Налагането на финансова корекция за останалата част от финансирането/самофинансирането на проекта е необосновано и би променило характера на корекцията, превръщайки я в санкция, което е недопустимо. Решението е правилно.

Правилно АС – В. Т е приел, че описаната от ръководителя на УО фактическа обстановка не съответства на посочената в акта нарушена разпоредба на чл. 69, ал. 1, т. 2 от ЗОП отм. , Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 от ЗОП отм. комисията предлага за отстраняване от процедурата участник за когото са налице обстоятелства по чл. 47, ал. 1 и 5 и посочените в обявлението обстоятелства по чл. 47, ал. 2. Нито едно от обстоятелствата, към които препраща чл. 69, ал. 1, т. 2 от ЗОП отм. не е констатирано и описано в оспореното пред първоинстанционния съд решение. При непосочване на относимите към изложената фактическа обстановка нарушени от възложителя разпоредби на ЗОП отм. , направеният от него извод, за наличие на нередност по т. 13 от Приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията се явява необоснован. Извън правомощията на съда е да издирва и посочва конкретни разпоредби на ЗОП отм. , които евентуално се нарушават, предвид изложените в акта фактически констатации, след като такива не са посочени от самия орган.

Правилно АС - В. Т приема, че не е следвало финансовата корекция да се определя върху цялата стойност на договора, тъй като само 85% са от Европейски фондове.

С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд В. Т съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. При този краен извод и при липсата на възражение за прекомерност, в полза на О. А следва да бъдат присъдени и направените пред настоящата инстанция разноски, в размер на 800.00 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 231/30.06.2017 г., постановено по адм. дело № 130/2017 г., по описа на Административен съд В. Т.

ОСЪЖДА Министерство на околната среда и водите, гр. С., ДА ЗАПЛАТИ в полза на О. А, направените пред настоящата инстанция разноски, в размер на 800.00 /осемстотин/ лева. Решението е окончателно.