Образувано е по касационна жалба на Общинския съвет-Хасково против решение № 476/10.07.2017г., постановено по адм. д.№ 366/2017г., Хасковският административен съд, в частта, в която по жалбите на СНЦ”Български правозащитен алианс” и П.З е обявен за нищожен член 66, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за управление на общинските пътища, приета от Общинския съвет-Хасково.
В касационната жалба се твърди недопустимост на решението в обжалваната му част, тъй като съдът е допуснал до разглеждане недопустими жалби на лица, които не са обосновали интереса си от оспорването пред съда. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и прекратяване на производството по делото в същата част. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът в касационното производство – П.З оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор на касационна жалба, както и в писмено становище. Претендира сторените разноски за касационната инстанция.
Ответникът в касационното производство - СНЦ”Български правозащитен алианс” ( наричан за краткост по-долу Сдружението) чрез своя пълномощник оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор на касационна жалба и в писмени бележки. Претендира разноски за касационната инстанция и прави възражение за прекомерност на претендирания от отсрещната страна адвокатски хонорар.
Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява мотивирано становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от страна в съдебния спор, приключил с решението на АС-Хасково, за която то е неблагоприятно. Касационната жалба е подадена и в законоустановения срок за това. По основателността й приема следното:
Обжалваното решение е постановено по две жалби и по протест на прокурор от Хасковската окръжна прокуратура. Делото е образувано по жалба на Сдружението, чиито предмет е обявяване на нищожността на разпоредбите на чл. 66, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за управление на общинските пътища на община Х. или тяхната отмяна. Към производството, образувано по жалбата на Сдружението е присъединено и производството по адм. д.№380/17г. по описа на АД-Хасково, образувано по протест на прокурор от Хасковска окръжна прокуратура в частта, в която се оспорват разпоредбите на чл. 66, ал. 1 в частта „от 50 до 100лв” и на ал. 2 в частта „ от 100 до 250 лв”.
С определение от 21.06.17г. на Хасковския административен съд, на страната на Окръжната прокуратура –Хасково, като страна по делото е конституиран П.З. В определението на съда е посочено, че той оспорва, както разпоредбата на чл. 66, ал. 2, в частта й „от 100 до 250лв.”, така и разпоредбата на чл. 66, ал. 1, в частта й „ от 50 до 100 лева”.
Съдът е преценил жалбити и протеста като основателни. За да обяви нищожността на разпоредбите на чл. 66, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, съдът е приел, че тя е издадена по делагацията на чл. 23 от ЗП (ЗАКОН ЗА ПЪТИЩАТА), който предоставя възможност на общинските съвети да определят с наредба, правомищеята на кметовете по управлението на общинските пътища, която обаче не включва определянето на наказания за неизпълнение на задължения във връзка с извършване на дейности в обхвата на пътя. Съдът е приел, че тези разпоредби са приети от Общинския съвет извън правомощията му. Съдът е посочил също така, че оспорените разпоредби на подзаконовия нормативен акт противоречат на чл. 52, ал. 1 и ал. 2 ЗП, които предвиждат санкции за физическите лица, нарушаващи забраната за извършването на изброените в 8 точки дейности в обхвата на пътя. Съдът е посочил, че след като съответните обществени отношения са уредени на законово ниво, то недопустимо е те да се уруждат с подзаконов акт, предвиждащ глоби в по-нисък размер, отколкото размерите на глобите, предвидени в закона.
Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява като основателна касационната жалба в частта, в която се поддържа недопустимост на съдебното решение, в частта, в която е уважена жалбата на Сдружението.
Административният съд е приел, че Сдружението има правен интерес от оспорването предвид предмета му на дейност и целите, за които е създадено. Приетото от административния съд е неправилно.
С. То решение № 2/12.02.2010 г., постановено по тълк. д. № 4 по описа за 2009 г. на Върховния административен съд, юридическите лица с нестопанска цел могат да оспорват подзаконови нормативни актове при наличие на правен интерес, обоснован от предмета на дейност и целите, за които са създадени.
Правото на обжалване е процесуална възможност и се реализира от носителя на това право при определени предпоставки. Наличието на правен интерес от оспорване на административните актове е конституционно изискване, изрично посочено в чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Р.Б.Т конституционна разпоредба определя обжалваемост на всички административни актове, но при задължителното условие - актът да засяга лицето, което го обжалва. Конституционният принцип е заложен в разпоредбата на чл. 147, ал. 1 и чл. 186, ал. 1 АПК, което задължава съда да извършва преценка досежно наличието на правен интерес във всеки случай.
Настоящият съдебен състав не споделя съображенията на административния съд, с които той е обосновал наличието на интерес у сдружението да обжалва подзаконовите нормативни разпоредби.
От представеното по делото удостоверение от Окръжен съд - Пловдив по ф. д. № 108/2016 се установява, че предметът на дейност на Сдружение с нестопанска цел „Български правозащитен алианс“ се свежда до извършване на анализи за съответствието на действащите в страната подзаконови нормативни актове с нормативните актове от по-висока степен; съдебно оспорване на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове, издавани от Общинските съвети и органите на изпълнителната власт; участие в провежданите обществени обсъждания на проектите на нормативни актове и стратегически документи; предоставяне на експертна помощ за издаване на законосъобразни подзаконови нормативни актове, а целите му са да обедини усилията на членовете му и да привлича съмишленици и спомоществователи за развитието и утвърждаването на принципите на правовата държава и върховенството на закона в Р. Б и повишаване правната култура и правното съзнание като духовни пластове в структурата на гражданското ни общество чрез недопускане съществуването на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове (или отделни норми в такива актове) - издавани от Общинските съвети и органите на изпълнителната власт в Р. Б.
Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд възприемането на становище, че така посочените цели и предмет на дейност на Сдружението сами по себе си са достатъчни, за да обосноват правния му интерес от съдебно оспорване на всеки един подзаконов нормативен акт, за който Сдружението чрез своите органи прецени, че е незаконосъобразен, ще доведе до автоматизъм в преценката за наличие на правен интерес за Сдружението, което не съответства на уредбата по чл. 186, ал. 1 АПК. Така, във всеки случай на оспорване би било достатъчно само твърдение, че оспореният подзаконов нормативен акт или разпоредба/разпоредби от него са незаконосъобразни, за да се приеме от съда, че Сдружението има интерес от оспорването им. Това становище обаче, не държи сметка, че от значение за преценката - има ли Сдружението правен интерес от оспорването или не, е и сферата, в която се проявяват правните последици на оспорения акт, или оспорените разпоредби от подзаконовия административен акт, и дали именно от тази гледна точка, може да се приеме, че са засегнати права или законни интереси на Сдружението или на неговите членове.
Съгласно чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Няма спор, че нормативният административен акт засяга широк кръг от лица, чиито законни интереси могат да бъдат засегнати. Правният интерес за обжалване не може да бъде мотивиран единствено с предмета на дейност и целите на Сдружението. Посочените средства за постигането на целите (между които съдебно оспорване на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове, издавани от Общинските съвети и органите на изпълнителната власт) не освобождават съда от преценката му за наличието на тази абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното производство.
Сдружението не твърди и не сочи доказателства, че то или някой/някои от неговите членове са или в бъдеще ще бъдат засегнати от оспорените разпоредби. При липсата на такива твърдения, неправилно първоинстанционният съд е приел, че Сдружение с нестопанска цел „Български правозащитен алианс“ е доказал пряк, личен и непосредствен интерес от оспорването на разпоредбите от Наредбата.
Наред с изложеното по – горе, следва да се посочи, че съгласно чл. 16, ал. 1 АПК, прокурорът следи за спазване на законността в административния процес, като едно от правомощията му, изброени в посочената алинея е и предприемане на действия за отмяна на незаконосъобразни административни актове, каквото в случая е предприето от прокурора от Окръжна прокуратура - Хасково.
Предвид гореизложените съображения, настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение намира, че Сдружение с нестопанска цел „Български правозащитен алианс“ няма правен интерес от оспорване на процесните разпоредби, което води до извод за недопустимост на обжалваното решение в частта, в която оспорените разпоредби са прогласени за нищожни и по жалба на Сдружението. Поради наличието на касационно основание чл. 209, т. 2 АПК, на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо АПК обжалваното решение в посочената част следва да бъде обезсилено, а съдебното производство в тази част, прекратено.
Основателна е касационната жалба и в частта й, в която се поддържа недопустимост на решението в частта, в която е разгледана и уважена жалбата на физическото лице. Видно от молбата за присъединяване, подадена от П.З е, че той е недоволен от размера на предвидената глоба в чл. 66, ал. 2 от Наредбата. Твърденията му са, че така оспорената част рефлектира върху правната му сфера и го застрашава с глоба за повторно нарушение на изброените в чл. 66/1/от Наредбата хипотези, което е възможно да извърши. От посоченото следва, че този жалбоподател е недоволен от размер на предвидената в чл. 66, ал. 2 от Наредбата, глоба. В съдебно заседание, проведено на 21.06.2017г. този жалбоподател сочи, че оспорва и размера на глобата, предвиден в чл. 66, ал. 1 от Наредбата, изтъквайки, че е шофьор и може да направи нарушение. Тоест, от изтъкнатите от самия оспорващ съображения следва, че той се чувства застрашен от размера на предвидените глоби в качеството му на шофьор и евентуално потърпевш от тях.
Съдът е приел, че този жалбоподател е доказал, че е с местоживеене на територията на О. Х, както и че е правоспособен шофьр, от които обстоятелства е извел интереса му от оспорването.
Административният съд не е съобразил обаче, че този жалбоподател оспорва само размера на глобите, за който съдът е установил впоследствие в решението си, че той е занижен в сравнение с размера на глобите, предвиден в чл. 52, ал. 1 и ал. 2 от ЗП (ЗАКОН ЗА ПЪТИЩАТА). В общия случай, за лицата липсва интерес от оспорване разпоредби от подзаконов нормативен акт, предвиждащи глоби, чиито размери е по – нискът от размера на същите, предвидени в законова разпоредба. Жалбоподателят не е изтъкнал съображения, които да опровергават общия случай и да обосноват интереса му от оспорване в конкретния случай. При липсата на обоснован правен интерес от оспорването следва, че такъв не е налице.
Като е преценил като допустими жалбите на Сдружението и физическото лице, и е постановил обжалвания резултат и във връзка с тях, съдът е процедирал неправилно, което е довело до недопустимост на решението му, постановено по тези жалби.
По тези съображения, следва да се обезсили решението на административния съд, в частта, постановено по жалбите на Сдружението и физическото лице, а именно, в частта, в която, по жалбата на сдружението са прогласени за нищожни изцяло разпоредбите на чл. 66, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, както и в частта, в която са прогласени за нищожни по оспорването на физическото лице, което оспорване е било само относно размера на предвидените в разпоредбите глоби.
Решението на административния съд не е обжалвано в частта, в която по протест на прокурора, съдът е прогласил нищожността на разпоредбите в частта им относно предвидените в тях размери на глобите, поради което в тази част, решението е влязло в сила.
С оглед изхода на спора, следва да се отмени решението на административния съд и в частта, в която Общинският съвет – Хасково е осъден да заплати на Сдружението и оспорващото физическо лице разноски.
С оглед изхода на спора, Сдружението и оспорващото физическо лице следва да бъдат осъдени да заплатят на Общинския съвет – Хасково, всеки един от тях по 1/3 от направените от Общинския съвет разноски по делото и за двете инстанции, а именно, по 50 лева.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 476/10.07.2017г., постановено по адм. д.№ 366/2017г. от Хасковския административен съд В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ, а именно, в частта, в която по жалбите на СНЦ”Български правозащитен алианс” и П.З е обявен за нищожен член 66, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за управление на общинските пътища, приета от Общинския съвет-Хасково и ПРЕКРАТЯВА съдебното производство в частта, образувано по тези жалби.
ОТМЕНЯ решение № 476/10.07.2017г., постановено по адм. д.№ 366/2017г. от Хасковския административен съд, в частта, в която Общинският съвет - Хасково е осъден да заплати на Сдружение с нестопанска цел "Български правозащитен алианс", разноски по делото в размер на 530 лева и на П.З, разноски в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА Сдружение с нестопанска цел "Български правозащитен алианс" и П.З да заплатят, всеки един от тях по 50 лева на Общинския съвет - Хасково.
Решението не подлежи на обжалване.