Образувано е по касационна жалба на М.М, от гр. [населено място] против решение № 2923 / 07.03.2018 г. по адм. дело № 1391 / 2017 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 201, ал. 1, т. 2 и § 1, т. 22 от ДР на ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че фактическите основания в оспорваната заповед не отговарят на действително осъществилите се факти. Поддържа се невярност на изводите за системност на извършените нарушения.
Ответникът по касационната жалба – министърът на вътрешните работи, чрез юрисконсулт Райкова изразява становище за неоснователност на същата. Претендира разноски за касационната инстанция.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, петчленен състав намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна.
С решение № 2923 / 07.03.2018 г. по адм. дело № 1391 / 2017 г. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение е отхвърлил жалбата на М.М, от гр. [населено място] срещу заповед № 8121К – 4916 / 05.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, с която на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от 2 години“. Присъдил е разноски. За да постанови съдебното решение тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че индивидуалният административен акт е издаден от компетентен административен орган по чл. 204, т. 1 от ЗМВР, при спазване на предписаната форма в чл. 210, ал. 1 ЗМВР, в двумесечния срок по чл. 195, ал. 1 ЗМВР, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Съдебното решение е правилно.
По делото е установено, че на 26.07.2016 г. жалбоподателката в качеството си на инспектор, пета степен, в Участък – „Лясковец“ при РУ на МВР – гр. Г. О е извършила призоваване по телефона, което действие не е удостоверила по реда на чл. 69, ал. 3 от ЗМВР и същото правилно е ценено от съда и дисциплинарнонаказващия орган като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 пр. 2 и т. 2 от ЗМВР, за което е предвидено наказание "порицание" по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР.
На същата и следващата дати Минчева е приела К.М и И.М, но в нарушение на чл. 19, ал. 1, т. 19 от Инструкция № 8121з-823/ 5.11.2014 г. за организация и дейността на МВР по териториално обслужване на населението, издадена по чл. 14, ал. 3 от ЗМВР, не е отразила това в Дневника, което съставлява дисциплинарни нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 1 пр. 2 и т. 2 от ЗМВР, за което е предвидено наказание "порицание" по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР.
На 25.07.2016 г. в гр. Л. при явяване в участъка на лицето Г.Г с цел да подаде жалба срещу сина си И.Г за инцидент от предходната нощ, М.М е отказала да приеме жалбата, каквото задължение има по чл. 9, ал. 1 от Инструкция № 8121з-823/ 5.11.2014 г. за организация на дейността на МВР по териториално обслужване на населението. На същата дата след приемането на лицето Г.Г в участъка не е отразила това в Дневник за прием на граждани, който трябва да се води по чл. 19, ал. 1, т. 19 от Инструкция № 8121з-823.
Изяснявайки фактите по спора, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение законосъобразно е приел, че допуснатите дисциплинарни нарушения попадат в определението по пар. 1, т. 22 от ДР на ЗМВР за "системност" като три и повече нарушения извършени в продължение на 1 година, за които се предвижда наказание по чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР "забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години".
Съдът е отчел наложените по-рано наказания на жалбоподателката, съгласно приложената по административната преписка кадрова справка.
При определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание са взети предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата.
Първостепенният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, не се присъждат разноски за производството пред касационната инстанция. Въпреки неоснователността на касационната жалба, на ответната страна не следва да бъде присъждано второ юрисконсултско възнаграждение. С. То решение № 3 / 13.05.2010 г. по тълк. дело № 5/2009 г. на ОСС на ВАС, в случаите, в които съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата си, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. В диспозитива на тълкувателното решение, възпроизведен дословно, не е посочено изрично, че юрисконсултско възнаграждение се дължи поотделно за всяка съдебна инстанция. Такъв извод не може да бъде изведен и от съдържанието на мотивите на това решение, тъй като присъждането на второ юрисконсултско възнаграждение /или такова за всяка инстанция поотделено, когато делото е връщано за ново разглеждане/ изобщо не е коментирано в мотивите. Няма основание за приложение по аналогия на разпоредбите относно възлагането на разноски за действително изплатени адвокатски възнаграждения за всяка инстанция, тъй като адвокатското възнаграждение е реално направена /платена от страната/ разноска. След като вече е присъдено възнаграждение с първоинстанционното решение в дължимия размер, няма основание за присъждане на второ юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2923 / 07.03.2018 г. по адм. дело № 1391 / 2017 г. на Върховния административен съд.
ОТХВЪРЛЯ искането на министъра на вътрешните работи за присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.