Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от Началник отдел „Пътна полиция” при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) срещу съдебно решение № 3303 от 15.05.2017 г., постановено по адм. дело № 292 по описа за 2017 г. на Административен съд София – град (АССГ).

Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че жалбата до първоинстанционния съд е процесуално недопустима тъй като началник отдел „Пътна полиция” при СДВР не е органът, който може да се произнася по въпроса касаещ давността и следователно не е налице мълчалив отказ. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение.

Ответникът – П.Д чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е основателна.

С обжалваното решение съдът е отменил мълчалив отказ на Началник отдел „Пътна полиция” – СДВР за издаване на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК по искане вх. № Г17176/02.12.2016 г. на П.Д, върнал е преписката на административния орган за ново произнасяне и е присъдил разноски с оглед изхода на спора.

За да постанови решението си, съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 25.04.2014...