Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Д. Мехмед от [населено място] против решение № 11 от 25.04.2017 г. по административно дело № 37/2016 г. на Административен съд - Русе, с което съдът е: 1) отменил заповед № СЗ-4-П-642 от 12.11.2015 г. на упълномощено длъжностно лице от Дирекция „Социално подпомагане“ – Русе, потвърдена с решение № РД-44 от 29.12.2015 г. на и. д. директор на Регионална дирекция за социално подпомагане - Русе. 2) осъдил Дирекция „Социално подпомагане” - Русе да заплати на Д. Мехмед сумата от 100 лв. деловодни разноски за адвокат. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, се иска отмяна на атакуваното съдебно решение. Във връзка с това, че със съдебния акт не е наредено изпращане на преписката на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Русе за ново произнасяне в законоустановения срок по подадената от Д.Мехмед молба-декларация от 29.10.2015 г. по образец за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво, се навеждат доводи, че съдът неправилно е приел, че понеже е минало време, не можело Дирекция „Социално подпомагане“ да изплати помощта, а само разноски. Моли този разход да му бъде поет, като се покрият енергийните нужди на семейството му и административният орган да бъде осъден да му изплати исканата помощ.
Ответникът по касация – директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Русе, не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба срещу решението е допустима и основателна и то следва да бъде отменено.
Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Жалбата е подадена от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението, макар да е благоприятно в частта, в която е постановен изричен диспозитив и да няма негативен ефект в тази част, не е довело до желания от жалбоподателя правен резултат и търсена защита. В случая липсва положително благоприятно разрешаване на въпроса за отпускане на исканата целева помощ за отопление, което обосновава неговия правен интерес от водене на делото пред настоящата инстанция, поради което Д. Мехмед валидно е упражнил процесуалното правомощие касационно обжалване. За жалбоподателя поначало съществува правен интерес за постановяване на съдебен акт при условията на чл. 173, ал. 2 от АПК, поради което непостановяването на такъв се явява неблагоприятно за него и при условията на чл. 210, ал. 1 от АПК поражда правният му интерес да обжалва съдебното решение заради липсата на диспозитив, с който да е разпоредено административната преписка да се върне на органа за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира следното:
Административното производство е започнало с молба-декларация от 29.10.2015 г., с която Д. Мехмед е поискал отпускане на целева помощ за отопление. С процесната заповед № СЗ-4-П-642 от 12.11.2015 г. на упълномощено длъжностно лице от Дирекция „Социално подпомагане“ – Русе е отказана целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2015/2016 г. на основание чл. 4, ал. 3 от Наредба № РД 07-5/2008 г. във връзка с чл. 27, ал. 6 от Правилник за прилагане на ЗСП (ЗАКОН ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ) (ППЗСП). В мотивната част на заповедта е посочено като фактическо основание за отказа, че е налице обективна невъзможност за установяване на обстоятелствата от семеен, здравен и социален характер. Недоволен от постановения отказ, Д. Мехмед го е обжалвал пред директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - Русе, който се е произнесъл с решение № РД-44 от 29.12.2015 г. С него горестоящият орган е потвърдил издаденият индивидуален административен акт и е отхвърлил жалбата, като е приел, че правилно е приложен закона и, че обективната невъзможност да се установи социалният статус на съпругата на оспорващия, бракът между които не е прекратен към момента на произнасяне, както и размерът на нейните доходи, съставляват отрицателна предпоставка за отпускането на целевата помощ.
За да отмени атакуваната пред него заповед съдът е приел, че оспореният индивидуален административен акт е незаконосъобразен, като издаден при нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби отм. енителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.
Оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта.
Атакуваният съдебен акт е и правилен в частта му, в която е постановен изричен диспозитив, като не страда от сочените от касатора пороци, чието евентуално наличие би довело до отмяната му.
Първоинстанционният съд, след преценка на доказателствата по делото е извел правилен правен извод, че е поискана помощ от семейство, и в случая следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 2, ал. 4, т. 5 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. съгласно която диференцираният минимален доход за отопление (ДМДО) се определя за всеки един от съвместно живеещи съпрузи (167, 08 на сто от ГМД). В решението си административният съд е направил и тълкуване на използвания в закона израз „съвместно живеещи съпрузи“, като е извел извод, че при определяне на диференцирания минимален доход на семейство се имат предвид доходите само на съпрузи, които живеят заедно. Това тълкуване на съда е правилно, вярно, точно, обстойно и ясно и се приема изцяло и от настоящата съдебна инстанция. По делото, както пред първата инстанция, така и пред настоящата, безспорно е установено, че към момента на подаване на молбата-декларация за исканата целева помощ, Д. Мехмед не е живеел съвместно със съпругата си Г. Мехмед, към настоящия момент след прекратяване на брака с развод Г.Р по бащино име. За обстоятелството, че съпрузите не са съвместно живеещи по смисъла на чл. 2, ал. 4, т. 5 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. е имало данни още при започване на административното производство, като този факт е деклариран от касационния жалбоподател в подадената от него молба-декларация, установен е и при проведената социална анкета в жилището му, както и от предоставените данни от воденото бракоразводно дело. Това обстоятелство не се оспорва от ответника по настоящата инстанция, а и предвид писмените доказателства по делото - решение № 397 от 24.03.2016 г. на Районен съд – Русе по гражданско дело № 4150/2016 г. за развод, е несъмнено доказано. С оглед гореизложеното правилно съдът по съществото на спора е приел, че независимо от обстоятелството, че към момента на издаване на административния акт е налице семейство по смисъла на дефиницията по § 1, ал. 1, т. 2 от ДР към ППЗСП, липсата на данни за доходи на съпругата при несъвместно живеене, не съставлява пречка за изчисление на диференцирания минимален доход. В случая административният орган не е изследвал действително получените доходи. Вместо това служителите са подходили формално, при все, че от обективна страна не е съществувала пречка за изчисление на диференцирания минимален доход. По тези съображения може да се направи обоснован извод, че административният орган неправилно прилага и се позовава на чл. 4, ал. 3 от Наредба № РД 07-5/2008 г. във връзка с чл. 27, ал. 6 от ППЗСП, като в конкретния случай не е налице обективна невъзможност за установяване на обстоятелствата от семеен, здравен и социален характер. Верни са изводите на Административен съд – Русе, че не са спазени предписанията на чл. 35 от АПК, довело да съществено нарушение на административнопроизводствените правила, понеже в производството пред административния орган не са посочени и изяснени всички обстоятелства и факти от значение за правилното произнасяне по исканата целева помощ. Така изложените правни изводи в мотивите на подложеното на касация съдебно решение са материално законосъобразни и обосновани и се споделят и от настоящата инстанция.
Неправилно обаче в решението си Административен съд - Русе е приел, че липсва основание преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне. Основанието за това се съдържа в АПК в нормата на чл. 173, ал. 2 от АПК, съгласно която извън случаите по ал. 1, както и когато актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаване на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
Т.е., след отмяната на оспорения пред него индивидуален административен акт Русенският административен съд е трябвало да съобрази чл. 173, ал. 2 от АПК и да разпореди изпращане на преписката на компетентния да се произнесе по нея административен орган със съответните задължителни указания (иначе адекватно формулирани в мотивите на проверяваното решение) по тълкуването и прилагането на закона. Независимо от това какво е установено по казуса в хода на съдебно-административния процес, в случаи като процесния първоинстанционният административен съд не разполага с материална компетентност да извърши дължимата преди произнасяне по молба-декларация за отпускане на целева помощ за отопление проверка по реда на чл. 27 от ППЗСП, в рамките на която се извършва социална анкета от социален работник в дома на търсещото социална помощ лице, социалният работник изготвя социален доклад и се прави предложение за отпускане или отказ на търсената помощ. Социалният работник, който следва да извърши тази анкета и да изготви доклада, е служител в администрацията на местно компетентната Дирекция „Социално подпомагане“, в случая на ДСП - Русе. Издаването на заповед за отпускане (респ. за отказ да се отпусне) на целева помощ за отопление съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗСП (ЗАКОН ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ) и чл. 4, ал. 4 от Наредба № РД 07-5 от 16.05.2008 г., е в прерогативите на директора на съответната Дирекция „Социално подпомагане“ по постоянния адрес на търсещото помощта лице (в случая това е ДСП - Русе) - т. е. естеството на акта и процедурата по издаването му не позволяват съдът да го издаде и да реши по този начин въпроса по същество. В такива случаи решението на съда след отмяна на акта следва задължително да съдържа разпореждане и диспозитив за изпращане на преписката на компетентния административен орган, като това безспорно е част от правомощието му по чл. 173, ал. 2 от АПК.
Съдът не е административен, а правораздавателен орган, и не може в случая да замести отменения акт със своето решение на административния въпрос, предмет на отменения акт, защото съдът няма правомощието да се произнесе вместо органа по субективното материално право. Касае се за хипотеза, в която естеството на въпроса не позволява решение по същество от съда, защото актът трябва да е задължително издаден от компетентния орган, и то след задължително извършване преди това на определено административно-производствено действие, без което издаването на акта е невъзможно. Отпускането на целева помощ за отопление не може да се извърши направо от съда, нито пък съдът разполага с материалноправна компетентност да осъществява проверки по реда на чл. 27 от ППЗСП, като извършва социална анкета и изготвя социален доклад. Естеството на административния акт и изискването на специалния закон задължават директора на съответната Дирекция „Социално подпомагане“ да се произнесе мотивирано с писмен акт по искането за отпускане на целева помощ за отопление, с което е сезиран, като изследва наличието или липсата на необходимите предпоставки за уважаването му.
Доколкото разрешаването на въпроса по същество следва да се извърши с изричен акт на административния орган, на основание чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК съдът е следвало да разпореди изпращането на преписката на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Русе за ново произнасяне по молбата-декларация на Д. Мехмед в разумен срок, за ново решаване на въпроса по същество съобразно дадените указания. При новото й разглеждане компетентният орган трябва да установи и изложи вярната фактическа обстановка, при което да обоснове от правна страна как рефлектира тя върху правото на Д. Мехмед да получи целева помощ за отоплителен сезон 2015/2016 г. При липсата на такова произнасяне от първата инстанция, то се дължи от настоящата с диспозитива на решението. Така допуснатият от първоинстанционния съд порок не е съществен и не е от категорията нарушения, водещи до отмяна на проверяваното съдебно решение. Той може да бъде отстранен и саниран с настоящето решение. Допуснатият пропуск не променя крайния резултат и не оказва влияние на изхода от делото.
Относно обстоятелството, че процесният период по спора обхваща изминал отоплителен сезон, настоящата инстанция счита, че това не може да препятства подпомагането на лицето в случай, че административният орган установи, че са налице другите основания, пораждащи правото на целево подпомагане. За установяване потреблението от твърдо гориво за процесния период, макар и изминал, могат да се направят съответните изчисления и цени, който да определят размера на помощта за отопление, в случай, че има основание за отпускането и.
От изложеното явства, че тезата, която се силеше да докаже касатора, за неправилност на първоинстанционното решение, не може да бъде кредитирана. Като е уважил подадената до него жалба, отменяйки незаконосъобразната заповед, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила.
На основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката трябва да се върне на компетентния да се произнесе по нея административен орган съобразно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 11 от 25.04.2017 г. по административно дело № 37/2016 г. на Административен съд - Русе.
ИЗПРАЩА административната преписка на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Русе за ново произнасяне в законоустановения срок по подадената от Д. Мехмед от [населено място] молба-декларация от 29.10.2015 г. по образец за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2015/2016 год., съобразно дадените в мотивите на настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.